Георги Лозанов (психолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За медийния експерт вижте Георги Лозанов.
Георги Кирилов Лозанов
български учен
Проф. Лозанов на конференция във Викторсберг, Австрия през 2008 г.
Проф. Лозанов на конференция във Викторсберг, Австрия през 2008 г.

Роден
Починал
6 май 2012 г. (85 г.)
Националност Флаг на България България
Професия Психиатър, Невролог, Психолог и Педагог
Научна дейност
Област Сугестология
Образование Медицински университет – София (1952)
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1963)
Работил в България и Австрия
Публикации „Сугестология“ (1971)
Известен с Сугестопедията
Титла Доктор на медицинските науки (1972)
Георги Кирилов Лозанов в Общомедия

Проф. д-р Георги Кирилов Лозанов, д.м.н. (1926 – 2012) е български учен, психиатър, невролог, психолог и педагог, създател на Сугестологията, Сугестопедията и интегралната психотерапия. Известен като „бащата на ускореното учене“[източник?] [източник? (Поискан преди 25 дни)] и като изследовател на феномена Ванга.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Лозанов е роден на 22 юли 1926 г. в София. Баща му е асистент в Софийския университет, след това училищен инспектор, директор на училище и учител по история, а майка му – юрист. [1]

Лични особености[редактиране | редактиране на кода]

Ето какво разказва за себе си проф. Лозанов:
„Бях много чувствително дете. Майка ми почина, когато бях на две години. Не я помня, но знаех за нея като личност прекрасни неща. Исках да бъда като нея. От най-ранна възраст и до сега винаги при трудни решения се обръщам мислено към нея и тя като че ли ми отговаря.
Аз знаех и зная, че тя съществува някъде и някак си. Животът ми беше тежък, но с нейната непрекъсната подкрепа, извличах поука и бях най-щастливият човек на земята. Бях на 18 години, когато комунистите дойдоха на власт и ме арестуваха, поставиха ме сам в килия и ме инквизираха всеки ден, защото не съм предал на полицията съществуването на младежка конспирация на мои приятели против тях. Накрая ме освободиха, но ме поставиха под наблюдение. Смених няколко пъти местоживеенето си и адреса си, за да ми загубят дирите, и успях да се запиша в университета. Професор, приятел на семейството на майка ми, успя тихомълком да ме възстанови и да ме изпрати на работа в периферията. Възстанових се, но често попадаха на мен и трябваше да сменям местоработата си или да се справям с безкрай конфликти. Навсякъде ме искаха за работа, но не можеха дълго да ме задържат поради досието ми в полицията. Но откритията ми в областта на умствените резерви станаха известни. ...“
... Правителството не искаше да разпространявам в целия свят. То искаше да работя само за България. Спряха ме на границата при служебна командировка за САЩ, взема ми паспорта и ме поставиха под домашен арест, който продължи 10 години, до промяната през 1989 г. Нямах право да пътувам, спряха ми лекциите в университета и по телевизията, нямах право на писма, нямах право да публикувам, не можех да говоря по телефона с чужбина и т.н. Можех само да се движа между дома и института. През това време имитатори от чужбина предложиха на света разни техни варианти от мое име, които нямаха нищо общо с истинската Сугестопедия. Не можех да се защитя, дори нямах пълна информация какво става по света.
След политическата промяна през 1989 г. отново добих свободата си и обучавах преподаватели и лекари, но не можех много да пиша, защото трябваше да работя за да се издържам. ...[1]

Образование и специализации[редактиране | редактиране на кода]

Завършва гимназия като първи по успех, учи шест години медицина в Медицински университет – София (тогава Медицинска академия, дипломира се през 1952 г.) и веднага след това три години специализира психиатрия и неврология, като се насочва главно към психотерапията. Подготвя дисертация в БАН и получава специализация по физиология на мозъка. Едновременно с това следва в Софийския университет второ висше образование по педагогика и психология (дипломира се през 1963 г.). Междувременно завършва първите си експерименти по сугестопедия и в тази област защитава дисертация за доктор на науките през 1972 г. Присъдена му е титла старши научен сътрудник I ст., което за научен институт е равно на професор. [1] [2]

Лекарска практика[редактиране | редактиране на кода]

По време на специализацията си и след това, общо пет години (1952 – 1957) работи в най-големите психиатрични болници в страната (Бяла и Курило), като последните две години е директор на болницата в Курило. Работи девет години (1957 – 1963) в Градския психоневрологичен диспансер – София, психиатрия с приходящо болни и две години (1963 – 1965) в института за следдипломна квалификация ИСУЛ, където обучава лекари по психотерапия. Едновременно с тези дейности, извън работното си време провежда експериментална работа в БАН върху функциите на мозъка. [1]

Работа като сугестолог[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с лекарската работа достига до изводи за действителното съществуване на значителни по обем и качество резерви на мозъка (неоползотворени функции, които не познаваме) и за възможността да се създадат учебни, лечебни, възпитателни и изобщо комуникативни методи за оползотворяването им. Поради високата ефективност на тези методики му се поверяват различни научни звена:

  • Създава и ръководи 20 години (1966 – 1985) Държавен научно-изследователски институт по сугестология, който достига 100 служители щатен персонал и който успява да снабди с най-модерната за времето електро-физиологична лаборатория.
    Институтът придобива особена популярност, във връзка с проведените в него изследвания на Ванга. [3] [4]
  • Създава и ръководи 10 години (1985 – 1994) Научен център (факултет) по сугестология и развитие на личността към Софийския университет;
  • Създава и ръководи 6 години в Австрия Научен институт за изследване на ученето;
  • До смъртта си на 6 май 2012 г. създава и ръководи методически десетки институти и учебни школи на петте континента в целия свят. [1] [2]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

От средата на 50-те години на ХХ век започва да търси безопасни пътища за разкриване на скритите резерви на човешкия мозък/ум. На основата на своите експериментални опити и теоретични проучвания слага началото на науката сугестология, която има за свой предмет един нов тип сугестия. Далеч от хипнозата и клиничното внушение, които се характеризират със своя команден и потискащ свободната и творческа изява на човека характер, при този тип общуване се дава възможност на личността да избира, едновременно разсъдъчно и интуитивно, според своята структура и диспозиция измежду широк спектър от комплексни стимули, които сложно се асоциират, сгъстяват, кодират, символизират и усилват. Изборът става поради външната оркестрация на символите, в съответствие с психофизиологичните закономерности на личността. Стимулите постъпват отвън или възникват в личността не само в тесните рамки на съзнанието, но едновременно и в по-голяма степен – и в различните многобройни нива на парасъзнанието. Периферните перцепции и емоционалните стимули са два основни физиологични механизма, които поради своята важност са широко застъпени в теорията за внушението на д-р Лозанов. Трудове т.11 и 23

От средата на 60-те години на ХХ век д-р Лозанов започва експериментирането и разработването на една здравно-учебна система, сугестопедия, базирана на теорията за внушението. Чрез хармонизиране на учебния процес се десугестират – освобождават участниците в него от наложените социални исторически норми за ограничените възможности на човешкия мозък/ум и едновременно с това се сугестира – стимулира цялата личност – и интересите, и възприятията, и интелектуалната активност, и мотивацията, и креативността и се постига един благоприятен психохигиенен, психотерапевтичен ефект. Трудове т.11 и 23
Най-разпространена в целия свят е сугестопедичната методика за обучение по чужди езици.

През 1966 г. на Държавният научно-изследователски институт по сугестология е възложено да изследва феномена Ванга. През следващите пет години в него са извършени анкетни проучвания на 7000 човека, които са посетили Ванга. Резултатите са показали, че на 70 % от хората тя е познала миналото, настоящето и бъдещето. [3]

През 1967 г. Лозанов достига до схващането за единен лечебен механизъм, който обуславя ефекта на повечето психолечебни методи (отрегиране, анализ, внушение в будно състояние и в хипноза, убеждение и превъзпитание). Въз основа на това той разработва т.нар. „интегрална психотерапия“, при която се използват максимално възможностите на много от съществуващите психотерапевтични методики, които според него имат и обща сугестивна база. Трудове т.9, стр.68 – 69; Трудове т.11, стр.28

Кончина[редактиране | редактиране на кода]

Умира на имения си ден на 6 май 2012 година в град Сливен [5].

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  1. Г. Лозанов, „Въпроси на хипносугестията“, Сп. „Съвременна медицина“, 1955, кн.9, стр. 71
  2. Г. Лозанов, В.Бакалска и И.Петров, „За някои особености на двигателната и речевата функция при задръжни състояния на кората на главния мозък“, Известия на института по експериментална медицина при БАН, 1957, т. II, стр. 567
  3. Г. Лозанов, „Диссоциированние движения глазних яблок в физиологическом и гипнотическом сне и теория сна“, Журн. Невропат. и психиатрии, М., IX, 1959, 9, 1095 – 1099
  4. Г. Лозанов, Внушението в кн. „Ръководство по психотерапия“, Ем. Шаранков, Г. Лозанов, Ат. Атанасов, Изд. „Медицина и физкултура“, София, 1963, стр. 47 – 91
  5. Г. Лозанов, „О физиологических механизмах феномена Белла“, Доклади БАН, 1963, 16, 7, стр. 781
  6. Г. Лозанов, „О существовании в подкорие ассоциативних сухпра-нуклеарних центров движения глазних яблок“, Доклади БАН, 1964, 17, 2, стр. 201
  7. Г. Лозанов, А. Атанасов, „Психотерапията и културтерапията в психоневрологичните диспансери“, Бюлетин на НИИНП, 1964, 1
  8. Г. Лозанов, „Сугестопедията – път към хипермнезия в учебния процес“, Сп. „Народна просвета“, 1966, брой 6, стр. 23 – 41
  9. Г. Лозанов, „Сугестология“ – монография, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1971
  10. Г. Лозанов, Е. Гатева, „Сугестопедично практическо ръководство за преподаватели по чужди езици“, Научно-изследователски институт по сугестология, София, 1981 / издадено още на италиански (1983), шведски (1984) и английски (1988) /
  11. Г. Лозанов, „Сугестопедия – Десугестивно обучение. Комуникативен метод на скритите в нас резерви“ (Лекционно резюме 1995 – 2004), Университетско изд. „Св.Климент Охридски“, София, 2005, ISBN 954-07-2137-7 (издадено и на английски)
  12. Lozanov G., M.Markov und P.Kirchev, Uber eine durch Suggestion in wachem Zustand hervorgerufenen und geheilten Urtikariaanfall, Allergic und Asthma, Leipzig, 1962, Band 8, heft 1, s.40
  13. Lozanov G., Deviations from Herring’s law of the movements of the eyeballs, Bulletin of the Physiology Institute, Bulgarian Academy of Sciences, 1966, vol. X, p. 47
  14. Lozanov G., Anaesthetisation through suggestion in a state of wakefulness, Acta Med. Psychosomatica, Roma, 1967, p. 339
  15. Lozanov G., Integral Psychotherapy, Acta Med. Psychosomatica, Roma, 1967, p. 529
  16. Lozanov G., Suggestopedia and Memory, Acta Med. Psychosomatica, Roma, 1967, p. 535
  17. Lozanov G., A Common Curative mechanism of Suggestion Underlying All Psychotherapeutical Methods, International Congress of Group Psychotherapy, Vienna, 1968, p. 221
  18. Lozanov, G., Zur Frage der experimentallen hypnotischen Regression: „Hypnose – Aktuelle Probleme in Theorie, Experiment und Klinik“; VEB Gustav Fischer Verlag, Jena, 1971
  19. Lozanov, G., Suggestology and Outline of Suggestopedy. New York: Gordon and Breach Science Publishers, 1978
  20. Lozanov, G., Suggestology and suggestopedia: theory and practice, working document for the UNESCO Expert Working Group on Suggestology and Suggestopedia, Sofia, 1978
  21. Lozanov, G. and E.Gateva, The Foreign Language Teacher's Suggestopedic Manual; Gordon and Breach Science Publishers S.A., New York, 1988
  22. Gateva, E., Lozanov G., König E., The Return. An English Suggestopedical textbook, St. Kliment Ohridski University Press, Sofia, 1991
  23. Suggestopaedia – Desuggestive Teaching. Communicative Method on the Level of the Hidden Reserves of the Human Mind (Summary of Lectures 1995 – 2005), Vienna: International Centre for Desuggestology, 2005
  24. Lozanov, G., Suggestopedia/Reservopedia Theory and practice of the liberating-stimulating pedagogy on the level of the hidden reserves of the human mind, Sofia, 2009, ISBN 978-954-07-2936-7

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Георги Лозанов, „Сугестопедия – Десугестивно обучение“, Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, София, 2005, ISBN 954-07-2137-7, стр.11 – 13
  2. а б Руска педагогическа енциклопедия – Лозанов, Георги Кирилов
  3. а б „Феномен“ (1976) , филм на БТ, режисьор Невена Тошева, сценарист проф. Никола Шипковенски, оператор Йордан Стоянов
  4. „Изследователят на Ванга си отиде“, в-к „24 часа“, 07.05.2012 г.
  5. „Почина проф. д-р Георги Лозанов – създателят на сугестологията“,vesti.bg, 7 май 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Личен уебсайт на д-р Лозанов
  2. Професор д-р Г. Лозанов говори на конференцията „Диалог за бъдещето, 11.03.2011
  3. Видео запис от представянето на Сугестопедията във Варна, август 2012 г. – показани са архивни кадри, които са увековечили някои от проведените от проф. Лозанов експерименти
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.