Хипноза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Photographic Studies in Hypnosis, Abnormal Psychology (1938)

Хипнозата е процес на въвеждане в транс.

„Хипноза“ идва от гръцката дума hypnos, която значи сън. Използва се за пръв път от шотландския хирург Джеймс Брайд в книгата му Neurypnology (1843). Там той я описва като състояние на умствена концентрация, която често води до релаксация. По време на хипноза, човек изглежда сякаш спи, но хипнозата наподобява съня само външно. По късно д-р Брайд разбира грешката си, а именно че хипнозата и съня не са равнозначни. В друга своя книга, „The Physiology of Fascination“ (1855), той признава, че първоначалната му терминология е подвеждаща и предлага термина „моноидеизъм“. Терминът „хипноза“ обаче вече е приет от учените и разпространен сред обществото, като остава да съществува в същия вид и в наши дни.

В медицината хипноза открито се използва от 1768 г. – за лечение на редица, главно психични състояния, обезболяване при операции (анестезия), възстановяване на спомени и др. През 1891 г. Британската медицинска асоциация официално признава терапевтичната стойност на хипнозата.

Обикновено, главно поради липса на информираност, хипнозата все още се припознава от масовото мнение като сън. Интересното е, че това донякъде е вярно – от една страна изследванията с електроенцефалограф показват, че при хипноза и по време на сън мозъкът работи в различни честотни режими, от друга страна сънят сам по себе си е състояние на транс. Важно е да се разграничат различните степени на транс, които условно могат да се нарекат „лек“, „среден“, „дълбок“ и „много дълбок“. Те зависят от честотата, с която работи мозъкът – колкото тя се понижава, толкова трансът се задълбочава. За да се разбере правилно същността на хипнозата, преди това е хубаво да се изяснят работата на мозъка, както и самото състояние на транс.

През годините са провеждани многобройни изследвания във връзка с ефектите на хипнозата върху човешката психика. Общото при техните резултати е, че лицата, които са обекти на изследване, споделят, че по време на хипноза имат повишена концентрация и по-добър контрол над вниманието си. В състояние са лесно да се фокусират върху конкретна мисъл или спомен, като същевременно могат да игнорират различни разсейващи фактори и усещания (звуци, миризми, сетивни възприятия и др.). Освен това, отправените към тях желани внушения имат по-бърз и много по-траен ефект върху тях сравнени например със съветите, които психотерапевтите им дават в условия на стандартна беседа.

Основното, което всеки е хубаво да знае за хипнозата, може да се синтезира така: хипнозата е естествен природен процес, в който нейният обект доброволно участва и който води до състояние на транс. Нежелани внушения от всякакъв вид, по време на хипноза са невъзможни.

Приложение на хипнозата[редактиране | редактиране на кода]

Хипнозата се използва в много области, в т.ч. различните видове медицина, психотерапия, спорт, образование, физическа рехабилитация, както и в някои програми за самоусъвършенстване и личностно развитие.

Рискове при прилагането на хипноза[редактиране | редактиране на кода]

Според българския психотерапевт и педагог проф. Георги Лозанов хипнозата следва да се прилага само в медицината при болни със строго определена клинична индикация. При използването ѝ съществуват опасности. Проф. Лозанов пише за случай на хистерична слепота, продължила 14 години, която настъпила след хипнотичен сеанс, проведен от роднина лаик. Случаят е съобщен от създателя на автогенния тренинг И. Х. Шулц (1935). Шулц е извършил и собствени проучвания в 11 университетски клиники, както и в редица други болници и получава данни за над 100 увреждания на здравето след хипноза в рамките само на няколко години.
Хипнотизираните веднъж показват увеличена готовност за нови хипнози не само по отношение на първия хипнотизатор, но и към всеки друг, който напомня на него. Също така, хипнотичното влияние върху личността може да бъде много продължително, в своята практика проф. Лозанов съобщава за три случая, при които постхипнотичните внушения са се запазили повече от 10 години. Ето защо, той ограничава значително хипнотерапията в психиатричната клиника и започва лечебна работа главно с клиничната сугестия (внушение в будно състояние), която може да се прилага в клиниката с по-голяма свобода. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Г. Лозанов, „Сугестопедия – Десугестивно обучение. Комуникативен метод на скритите в нас резерви“ (Лекционно резюме 1995 – 2004), Университетско изд. „Св.Климент Охридски“, София, 2005, ISBN 954-07-2137-7, стр.48, 54 – 56, 67

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]