Михаел Крюгер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаел Крюгер
Michael Krüger
Михаел Крюгер през 2013 г.
Михаел Крюгер през 2013 г.
Роден 9 декември 1943 г. (75 г.)
Професия писател, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман, разказ, стихотворение
Михаел Крюгер в Общомедия

Михаел Крюгер (на немски: Michael Krüger) е немски писател, поет, издател и преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Михаел Крюгер израства в протестантско семейство в Берлин. В ранните си години пее в църковен хор и членува в организацията Христаянска младеж.

След като полага матура, Крюгер започва обучение за издател и търговец на книги. Наред с това слуша лекции по философия в Свободния университет на Берлин. От 1962 до 1965 г. работи като книжар в Лондон.

От 1968 г. е редактор в издателство „Карл Ханзер“ в Мюнхен. През 1986 г. става главен редактор.

През 1973 г. заедно с писатели, между които Паул Вюр, основава първата кооперативна авторска книжарница.

Михаел Крюгер през 2017 г.

Собствената му литературна дейност се ограничава първоначално до писане на предговори и послеслови към антологии и сборници, които издава. Едва през 1976 г. излиза неговият дебют – стихосбирката „Регинаполи“ („Reginapoly“). Първият му разказ със заглавие „Какво да се прави?“ („Was tun?“) е публикуван през 1984 г.

През 1990 г. излиза новелата на Крюгер „Краят на романа“ („Das Ende des Romans“), а през 1991 г. – първият му роман „Човекът в кулата“ („Der Mann im Turm“).

През юли 2013 г. членовете на Баварската академия на изящните изкуства го избират за свой президент. През 2015 г. Крюгер става куратор на кьолнския литературен фстивал Поетика.

Михаел Крюгер живее в Мюнхен.

Писателят посещава България през 2008[1] и 2017 г.[2]

Библиография (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Reginapoly, Gedichte, 1976
  • Diderots Katze, Gedichte, 1978
  • Nekrologe, 1979
  • Lidas Taschenmuseum, Gedichte. Mit Zeichnungen des Autors 1981
  • Aus der Ebene, Gedichte, 1982
  • Wiederholungen, 1983
  • Was tun? Eine altmodische Geschichte, 1984
  • Die Dronte, Gedichte, 1985
  • Zoo, Gedichte, 1986
  • Warum Peking? Eine chinesische Geschichte, 1986
  • Wieso ich? Eine deutsche Geschichte, 1987
    • Warum Peking? Wieso ich? Zwei Erzählungen, 1989
      • Wieso ich? Drei haarsträubende Geschichten (Was tun? Warum Peking? Wieso ich?), 2000
  • Idyllen und Illusionen. Tagebuchgedichte, 1989
  • Hinter der Grenze, Gedichte, 1990
  • Das Ende des Romans. Eine Novelle, 1990
  • Der Mann im Turm, Roman, 1991
  • Himmelfarb, Roman, 1993
  • Brief nach Hause, Gedichte, 1993
  • Nachts, unter Bäumen, Gedichte, 1996
  • Wettervorhersage, Gedichte, 1998
  • Aus dem Leben eines Erfolgsschriftstellers, Geschichten, 1998
  • Das Schaf im Schafspelz und andere Satiren aus der Bücherwelt, 2000
  • Die Cellospielerin, Roman, 2000
  • Keiner weiß es besser als der Mond, Gedichte, 2001
    • Wer das Mondlicht fängt, Bilder und Gedichte, 2001
  • Vom Licht ins Dunkel, Neun Gedichte zu neun Radierungen von Erika Hegewisch, 2001
  • Das falsche Haus. Eine Novelle, 2002
  • Kurz vor dem Gewitter, Gedichte, 2003
  • Vorworte, Zwischenbemerkungen, Nachrufe. Ein (lückenhaftes) ABC, 2003
  • Literatur & Alkohol. Liquide Grundlagen des Buchstaben-Rausches (Mit Ekkehard Faude), 2004
  • Die Turiner Komödie. Bericht eines Nachlaßverwalters, 2005
Торинска комедия. Записки на един управител на наследство, изд.: Балкани, София (2008), прев. Пенка Ангелова
  • Unter freiem Himmel, Gedichte, 2007
  • Literatur als Lebensmittel, 2008
  • Heringe, 2008
  • Schritte, Schatten, Tage, Grenzen: Gedichte 1976–2008, 2008
  • Ins Reine, 2010
  • Umstellung der Zeit, Gedichte, 2013
  • Der Gott hinter dem Fenster, Erzählungen, 2015
  • Das Ungeplante zulassen. Eine Verteidigung des Dichterischen, Münchner Reden zur Poesie, 2014
  • Das Irrenhaus, Roman, 2016

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]