Михаил Газенкампф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мехаил Газенкампф
руски офицер

Роден
Починал
Санкт Петербург, Руска империя

Националност  Русия
Образование Академия на Генералния щаб
Мехаил Газенкампф в Общомедия

Михаил Александрович Газенкампф е руски офицер, генерал от пехотата, писател и публицист. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мехаил Газенкампф е роден през 1843 г. в Русия в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Завършва 2-ри кадетски корпус (1862). Действителна военна служба започва в гвардейския Московски полк (1863). Участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864). Повишен е във военно звание капитан и служи в щаба на Гвардейските войски в Санкт Петербург.

Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб (1870). Преподавател и професор по военна администрация в Николаевската академия.

Участва в Руско-турската война (1877-1878). В началото на войната е повишен във военно звание полковник с назначение в свитата на главнокомандващия княз Николай Николаевич. Завежда неговата канцелария. Води летописите на военните действия, изготвя релациите на главнокомандващия до император Александър II. Ръководи въпросите на пропагандното осигуряване на войната, работата и връзките с военните кореспонденти на руската и чуждестранната преса. На основата на военните документи и писмата до съпругата си (общо 116) написва мемоарния си труд „Мой дневник“, Санкт Петербург, 1908, който е първокласен исторически източник за изследване на войната.

След войната е повишен във военно звание генерал-майор от 1884 г. Астрахански губернатор и атаман на Астраханската казашка войска (1885). Заслужил професор на Николаевската академия и неин почетен член (1889, 1894). Повишен във военно звание генерал-лейтенант от 1894 г. Член на Висшата атестационна комисия, Военния съвет на Руската армия и Държавния съвет за отбрана (1903). Автор на учебници за Николаевската академия, статии в периодичния печат и „Енциклопедия на военните и морски науки“. Завършва службата със звание генерал от пехотата и е зачислен за вечни времена в списъка на лейбгвардейския Московски полк.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 83.