Михаил Газенкампф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мехаил Газенкампф
руски офицер
Мехаил Газенкампф 
Роден: 13 октомври 1843 г.
Починал: 1913 г. (69 г.)

Михаил Александрович Газенкампф е руски офицер, генерал от пехотата, писател, публицист. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1843 г. в Русия в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Завършва II-ри кадетски корпус (1862). Действителна военна служба започва в Гвардейския московски полк (1863). Участва в потушаването на Варшавското въстание (1863-1864). С военно звание капитан служи в щаба на Гвардейските войски в Санкт Петербург. През 1870 г. завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб. Преподавател и професор по военна администрация в Николаевската академия.

Руско-турска война (1877-1878)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на войната с военно звание полковник е включен в свитата на главнокомандващия княз Николай Николаевич. Завежда неговата канцелария. Води летописите на военните действия, изготвя релациите на главнокомандващия до император Александър II. Ръководи въпросите на пропагандното осигуряване на войната, работата и връзките с военните кореспонденти на руската и чуждестранната преса. На основата на военните документи и писмата до съпругата си (общо 116) написва мемоарния си труд "Мой дневник, Санкт Петербург, 1908", който е първокласен исторически източник за изследванията на войната.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

През 1884 г. е повишен във военно звание генерал-майор. Астрахански губернатор и атаман на Астраханската казашка войска (1885). Заслужил професор на Николаевската академия (1889) и неин почетен член (1894). Генерал-лейтенант от 1894 г. Член на Висшата атестационна комисия, Военния съвет на Руската армия и Държавния съвет за отбрана (1903). Автор на учебници за Николаевската академия, статии в периодичния печат и "Енциклопедия на военните и морски науки". Завършва службата със звание генерал от пехотата и е зачислен за вечни времена в списъка на Лейбгвардейския московски полк.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "П. Берон", София, 1986, с. 83