Михаил Таронит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Таронит
Μιχαήλ Ταρονίτης
византийски аристократ
Роден
Починал
около XII век
Семейство
РодТаронити
СъпругаМария Комнина
ДецаЙоан Таронит

Михаил Таронит е византийски аристократ – зет на император Алексий I Комнин. През 1094 г. е разобличен като участник в заговор срещу императора, след което е заточен.[1]

Михаил е част от аристократичния род на Таронитите, произхождащи от клан на арменски князе от областта Тарон.[2] Баща му е патрикий Григирий Таронит, който е участвал в заговор срещу великия доместик Константин, брата на император Михаил IV Пафлагон.[3]

Около 1061 – 1063 г. Михаил се жени за Мария Комнина – сестра на бъдещия император Алексий I Комнин, дъщеря на великия доместик Йоан Комнин и Анна Даласина.[3] През 1070 г. Михаил придружава шурея си Мануил Комнин в поход срещу селджукските турци, когато те двамата и Никифор Мелисин са пленени от един турски отряд. Освободени са, след като Мануил убеждава главатаря на турците да премине на служба при императора на ромеите.[4] Няма друга информация за военната кариера на Михаил преди възцаряването на император Алексий I Комнин.[5]

След като става император, Алексий I Комнин почел Михаил с висшите дворцови титли протосеваст и провестиарий, а не след дълго го удостоил и с новосъздадената титла паниперсеваст и с правото да седи седнал в присъствието на императора. Получените почести явно не били достатъчни, тъй като през юни 1094 г. Михаил Таронит е уличен в съучастие в заговора на Никифор Диоген срещу императора. Като наказание Михаил Таронит е заточен, а имуществото му – конфискувано. Само благодарение на застъпничеството на съпругата си Михаил избягнал ослепяването, с което наказали останалите съзаклятници.[6]

За по-нататъшната съдба на Михаил Таронит не се знае нищо, но някои изследователи са на мнение, че е завършил живота си като монах, като го идентифицират като монаха Михаил Евматий, чиято кончина на 12 март е отбелязана в поменика на роднините на императрица Ирина, поместен в литургичния типик на константинополския манастир „Христос Филантроп“.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Каждан 1975, с. 19.
  2. Varzos 1984, с. 65.
  3. а б Varzos 1984, с. 65 (note 5).
  4. Skoulatos 1980, с. 211; Varzos 1984, с. 65.
  5. Skoulatos 1980, с. 211.
  6. Skoulatos 1980, с. 212; Varzos 1984, с. 66.
  7. Kouroupou & Vannier 2005, с. 56.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael Taronites в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​