Михаил Таронит
| Михаил Таронит Μιχαήλ Ταρονίτης | |
|---|---|
| византийски аристократ | |
| Роден |
11-и век
|
| Починал | около 12-и век
|
| Активен период | от 1061 г. |
| Семейство | |
| Съпруга | Мария Комнина |
| Деца | Йоан Таронит |
Михаил Таронит е византийски аристократ – зет на император Алексий I Комнин. През 1094 г. е разобличен като участник в заговор срещу императора, след което е заточен.[1]
Михаил е част от аристократичния род на Таронитите, произхождащи от клан на арменски князе от областта Тарон.[2] Баща му е патрикий Григирий Таронит, който е участвал в заговор срещу великия доместик Константин, брата на император Михаил IV Пафлагон.[3]
Около 1061 – 1063 г. Михаил се жени за Мария Комнина – сестра на бъдещия император Алексий I Комнин, дъщеря на великия доместик Йоан Комнин и Анна Даласина.[3] През 1070 г. Михаил придружава шурея си Мануил Комнин в поход срещу селджукските турци, когато те двамата и Никифор Мелисин са пленени от един турски отряд. Освободени са, след като Мануил убеждава главатаря на турците да премине на служба при императора на ромеите.[4][2] Няма друга информация за военната кариера на Михаил преди възцаряването на император Алексий I Комнин.[4]
След като става император, Алексий I Комнин почел Михаил с висшите дворцови титли протосеваст и провестиарий, а не след дълго го удостоил и с новосъздадената титла паниперсеваст и с правото да седи седнал в присъствието на императора. Получените почести явно не били достатъчни, тъй като през юни 1094 г. Михаил Таронит е уличен в съучастие в заговора на Никифор Диоген срещу императора. Като наказание Михаил Таронит е заточен, а имуществото му – конфискувано. Само благодарение на застъпничеството на съпругата си Михаил избягнал ослепяването, с което наказали останалите съзаклятници.[5]
За по-нататъшната съдба на Михаил Таронит не се знае нищо, но някои изследователи са на мнение, че е завършил живота си като монах, като го идентифицират като монаха Михаил Евматий, чиято кончина на 12 март е отбелязана в поменика на роднините на императрица Ирина, поместен в литургичния типик на константинополския манастир „Христос Филантроп“.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Каждан 1975, с. 19.
- ↑ а б Varzos 1984, с. 65.
- ↑ а б Varzos 1984, с. 65 (note 5).
- ↑ а б Skoulatos 1980, с. 211.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 212; Varzos 1984, с. 66.
- ↑ Kouroupou & Vannier 2005, с. 56.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) Каждан, А. П (1975). Армяне в составе господствующего класса Византийской империи в X – XI вв. Ереван: Академия наук Арменской ССР, Институт истории, https://dl.epdf.pub/download/-xi-xii-a9627a6f5f098f4040e87ed62f1dc68741043.html?hash=4b2851164f77a1f506c1bfc38a9ed84a&captcha=1e0bccc5671076587af6cc2dc6c11e1e
- ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les personnages byzantins de l'Alexiade: Analyse prosopographique et synthèse. Louvain-la-Neuve: Nauwelaerts, https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki
- ((fr)) Kouroupou, Matoula; Vannier, Jean-François (2005). Commémoraisons des Comnènes dans le typikon liturgique du monastère du Christ Philanthrope (ms. Panaghia Kamariotissa 29). – Revue des études byzantines, 63. 41 – 69, doi:10.3406/rebyz.2005.2305, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2005_num_63_1_2305
- Cawley, Charles. BYZANTIUM 1057 – 1204. Byzantine Nobility. – Medieval Lands. Foundation for Medieval Genealogy, http://fmg.ac/Projects/MedLands/BYZANTIUM%2010571204.htm#AlexiosKdied1118A, посетен на 17 май 2018