Направо към съдържанието

Многофазна токова система

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Един период на напрежението при трифазна система
Трифазно магнитно поле на електродвигател. Трите намотки създават променливо магнитно поле, резултатният вектор на което е показан със стрелки

Многофазната токова система представлява функционална съвкупност от еднакви по честота, амплитуда и форма променливи токове, протичащи по независими проводници и намиращи се помежду си в определено фазово съотношение. Това съотношение се избира така, че фазовият ъгъл между всеки два съседни по фаза от N на брой фазови тока в системата, да бъде равно на пълния ъгъл (2π радиана), разделен на броя независими фазовоотместени токове (N) при N – нечетно:

.

при N – четно

.

Електрическата активна мощност, пренасяна от една N-фазна система за всяка фаза, при фактор на мощността и при N>1, е:

,

където K(N) е коефициент, зависещ от броя на токовете и от фазовото им съотношение.

Много практичен пример е масово внедрената трифазна система, при която има 3 независими синусоидални променливи токове и напрежения с еднакви честоти, отместени помежду си на 120 фазови градуса (). Трифазната токова система е известна като трифазен ток или като „въртящ“ ток. В случая активната мощност се пресмята като:

Системи с брой на фазите, по-голям от 3

[редактиране | редактиране на кода]

Броят на фазите в една многофазна система може да е и по-голям от три. Обща практика при изправителни инсталации и при преобразуватели за високоволтови линии за постоянен ток (HVDC-конверторите) е да се осигурят шест фази, с разлика от 60° между фазите, за да се намали създаването на хармоници в електроснабдителната система и да са осигури по-равномерен постоянен ток. Построени са също експериментални преносни линии с брой на фазите до 12. Асинхронни двигатели с повече фази работят по-ефективно в прецизни машини.