Момчето, което беше цар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Момчето, което беше цар
РежисьориАндрей Паунов
ПродуцентиМартичка Божилова
СценаристиАндрей Паунов
ОператорГеорги Богданов
Борис Мисирков
Премиера2011
Времетраене90 минути
Страна България
 Германия
Езикбългарски
английски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Момчето, което беше цар“ (на английски: The Boy Who Was a King) е българo-германски филм от 2011 г. на режисьора Андрей Паунов. Филмът разказва за удивителната история на Симеон Сакскобургготски – от изгнаническото му детство на момче цар през славното му завръщане като министър-председател.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

На 6-годишна възраст Симеон Сакскобургготски провежда първия си телефонен разговор – информират го за внезапната смърт на баща му цар Борис III и новината, че трябва да застане начело на България, като неин цар. Само 3 години по-късно 9-годишният цар е свален от новата социалистическа власт и той, и семейството му са прогонени от България. Минават близо 50 години преди падането на социалистическия режим, а на Симеон му е позволено да се завърне в своето отечество. Тълпи от хора аплодират с призива „Искаме си Царя!“, въпреки че титлата вече не съществува. През 2001 г. Симеон създава политическа партия НДСВ (тогавашна абревиатура на „Национално движение Симеон Втори“), на изборите същата година печели мнозинството от гласове и става 48-ият министър-председател на Република България. Това е труден период на преход на страната с 80 на 100 безработица.

Премиери[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на „Момчето, което беше цар“ се състои на 15 юни 2012 г. с една-единствена прожекция в зала 1 на НДК. Световната премиера на филма е излъчена по телевизионния канал HBO.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]