Монсегюр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Монсегюр
Montségur
      
Герб
Montsegur.pòg1.jpg
France relief location map.jpg
42.8714° с. ш. 1.8333° и. д.
Монсегюр
Страна Flag of France.svg Франция
Департамент Окситания
Окръг Ариеж
Площ 37,16 km²
Надм. височина 853 m
Население 118 души (1 януари 2018 г.)
3,18 души/km²
Монсегюр в Общомедия

Монсегюр, (на френски:Montségur ) е малко френско село и община в Пиренеите, южна Франция, много близо до границата с Испания. Намира се на 21 километра югоизточно от Фуа, административен център на департамент Ариеж, провинция Окситания град, който от своя страна е на 82 километра южно от Тулуза. Градът се намира в подножието на планината Пог, висока 1150 метра, на върха на която все още можете да видят руините на замъка Монсегюр.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите следи от култура датират от периода на неандерталците .

Като крайна последица от кръстоносния поход срещу катарите (Албигойски кръстоносен поход), разпореден от папа Инокентий III през 1209 г.[1], градът, защитен от малък замък и ограден от него, разположен на върха на планината Пог, на 2 км от сегашното му местоположение, е обсаден от Уго де Арсис и Педро де Амиел, архиепископ на Нарбон в първите дни на май 1243 г. и превзет след дълга обсада. Смята се, че в малкото укрепено население може да е имало около 500 души, включително защитници, техните семейства и около 200 последователи катари, сред които има перфектни и съвършени потърсили убежище тук. Пред тях е армия от между 6 000 и 10 000 въоръжени мъже, водена от Хюгес де Нарцис, се готви за атака. Обсадата продължава около 10 месеца.

На сутринта на 16 март 1244 гигантски огън е бил запален в подножието на замъка и около 210 души, мъже и жени, тези, които отказват да се отрекат от катарството, са били изгорени в него. Днес мястото е запомнено с надгробния камък пред „Camp des Cremats“ („полето на изгорелите“), който припомня за изпепелените на кладата с надпис: „Als cathars, als martirs del pur amor crestian. 16 март 1244 г.“ (На катарите, на мъчениците на чистата християнска любов. 16 март 1244 г.).

Замъкът е построен отново две години по-късно от Ги де Левис, господар на Мирепоа. От друга страна, стените са възстановени около 70-те години на миналия век.

През Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Аненербенацистка мистична и езотерична организация създадена от Хайнрих Химлер включва изследователска група ръководена от Ото Ран, която издирва в катарския замък край Монсегюр „Свещеният Граал“, който бил уж скрит тук от катарите преди унищожаването им.[2]

Развитие на населението[редактиране | редактиране на кода]

година 1962 1968 1975 1982 1990 1999 2007 2016
численост 237 167 143 131 124 117 108 125
Източници: Касини и INSEE

Интересни места[редактиране | редактиране на кода]

  • Исторически и археологически музей в град Монсегюр.
  • Замъка Монсегюр, едновременно класифициран в т.нар. „катарски замъци“.
  • На входа на туристическите обекти в Монсегюр, освен обичайните ограничения – „Забранено пушенето“, „Разхождането на кучета забранено“ и т.н. – има още едно предупреждение: „Разкопките са забранени“.[3]
Замъкът Монсегюр
Лятно слънцестоене в замъка Монтегюр
Крепостта

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Iskamdaznam.com. Албигойският кръстоносен поход. Посетен на 26 август 2021
  2. Numizma.com. История за безопасната планина. Посетен на 26 август 2021
  3. Vedomosti.ru. Где сохранились замки катаров. Посетен на 26 август 2021

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Montsegur“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.