Пелопонес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Морея)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пелопонес.

Карта на Пелопонес
Сателитна снимка на Пелопонес
Славянски племена на Балканите

Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.

Има площ от 21 549 квадратни километра. С основната част на Гърция е свързан чрез Коринтския провлак.

През 1893 година провлакът е пресечен от построения Коринтски канал и така на практика Пелопонес се превръща в остров.

От 2004 година полуостровът (остров) е свързан с Етолоакарнания посредством моста Рио-Антирио.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата голяма европейска цивилизация е Егейската (или Микенска), доминирала над Пелопонес в бронзовата епоха. През 146 г. пр.Хр. пада под властта на Римската република и става провинция Ахея.

Модерното име на острова не е автентичнто, а изкуствено създадено в 19 век по патриотични новогръцки подбуди, то произлиза от гръцката митология, по-точно легендата за героя Пелопс, който завладял целият регион. Името Пелопонес означава "Остров на Пелопс". През Средновековието и дори днес, в някои аспеткти (сочейки "морейските песни", "морейските танци" и пр.), както и от столетия полуостровът се нарича от всички със славянското име Морея дадено му вероятно заради заобикалящото го отвсякъде море[1] от славянските племена от българската група Милинги и Езерци, които не по късно от началото на VII век плътно населили в началото на средновековието обезлюденият след античността полуостров. Особено красноречиви са днес широко разпространените негръцки селищни имена и пр. съвременни топоними като Топорища (топорище, сечище), Вървища (Βαρβίτσα), Врещена  Βρέσθενα) , Велес (Βελιές), Поляни (Πολιανή), Родина (Ρόδινα), Горица ( Γκορίτσα) , Селеница (Σελινίτσα), Горани (Γοράνοι), Агорани (Αγόριανη), Кита ( Κοίτα), Троица (Τόριζα), Гола (Γολά), Половища (Πολοβίτσα), Елика (Έλικα), Велика ( Βελίκα), Ракия ( Ρίκια), Агорелица (горелица, угар) и пр. и пр.[2] Властта на ромеите над "славиниите" тук столетия липсва и по-късно е само номинална.[3] Константинополският патриарх Николай III в свое синодално послание пише, че 218 години славяните хазяйничат в там, и ромеите не смят дори да се покажат в Лакония. Морейската хроника, векова по-късно съобщава, че княз Гильом II де Вилардуен (управлавал 1246—1278 г) присъдил на «великата друна на мелингите» освобождение от всички обязаности в замяна на военна служба. Милингите по-прежнему се посочват и в 1330-40 години в ряд надписи за строеж на църкви в Лакония. Един от тях, Константин от знатния род Спанесов, е наречен «тзаузий-друнга[4] на милингите», Писмено посочване на славяните като самостоен етнос населяващ Морея продължава да има и в 15 век.[5] Милингите запазват в продължение на над 8 века езика и родовата си принадлежност чак до първото падане на полуострова под турско робство в 1460 г.[6] и техните гърцизирани наследници днес населяват полуострова където освен неизброимите живи топоними местните хора, при нормален разговорен лексикелин фонд от наколко хиляди думи, са съхранили в говора си значителния обем от над 500 славянски. [7]

Пелопонес е под властта на Византийската империя (като без части от крайбрежието е изцяло под контрола на славяните от 618 до 805 г.), до 4-тия кръстоносен поход през 1204 г., когато е завладян от франките и венецианците. Първото падане на полуострова под турско робство е в 1460 г., после венецианците си го връщат, турците пак го отвоюват и така преминава от ръце в ръце до 1715 г. когато османската власт се установява до 1770, когато пък руският флот и въстаналото християнско население пак я отхвърлят, скоро тя за последен път е възстановена до 1821 г. когато Гърция се освобождава.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  1. Друга, предимно гръцка теза е, че името на Морея по някаква аналогия ще да идва не от "морски" край, а от "мория" (гр. μωρια) което ако не е славянското мор, умора, на гръцки би значело черница, но такива дървета нито са толкова много нито нито са нещо особено за полуострова, че да впечатлят дотам, че да му дадат името, за разлика от виждащото се отвсякъде след малко ходене море, нещо крайно характерно, но и необичайно, непознато в предишните им земи на населилите го някога славяни от българската група.
  2. Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции — Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 29
  3. Славяне в раннем средневековье, стр.151, Седов В. В.
  4. Византийски военен термин означаващ пратеник, вестоносец.
  5. История Византийской империи, Васильев А. А.
  6. Федон Малингудис, Славяне в Средневековой Греции — Φαίδων Μαλινγκούδης, Σλάβοι στη Μεσαιωνική Ελλάδα, εκδ. Βάνιας, Θεσσαλονίκη 1988, σελ. 32
  7. Max Vasmer, Die Slaven in Griechenland