Музей на невинността

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Музей на невинността
Masumiyet Müzesi
Orhanpamuk2.jpg
Автор Орхан Памук
Първо издание 2008 г.
Турция
Оригинален език турски
Жанр Роман

„Музей на невинността“ (на турски: „Masumiyet Müzesi“) е роман на турския писател Орхан Памук, публикуван през 2008 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието в романа се развива почти изцяло в Истанбул, в периода от 1975 г. до 1984 г. Самото повествование се води от името на младият Кемал, който разказва в първо лице за своята вдъхновяваща любов и силни чувства към ослепително красивата Фюсун. Кемал е 30 – годишен мъж, който принадлежи към богато и влиятелно истанбулско семейство. Той е получил образованието си в САЩ, а в момента участва в управлението на семейното търговско дружество. Той се радва на дългогодишна любовна връзка с красивата си приятелка Сибел. Тя също е част от многоуважавано семейство и е живяла във Франция, като е получила образованието си в Париж.

Като цяло твърде малко млади хора имат възможност да следват в западноевропейски или американски университети. Тези млади хора се превръщат в символ на модерността, на новите нрави, които навлизат бавно и постепенно в консервативното турско общество. На пръв поглед, Кемал и Сибел са великолепна двойка, разбират се чудесно, отношенията им са прекрасни. Дори спят заедно, без да са сгодени и преди да са сключили брак, което не е никак разпространено в нравите на обществото, дори и сред по – младите му представители. Всички роднини и приятели на двамата влюбени считат, че са създадени един за друг и им предвещават щастливо бъдеще заедно.

Докато Кемал и Сибел един ден се разхождат из улиците на града, тя си харесва изложената на една витрина дамска чанта. Кемал иска да я изненада и на следващия ден отива в същия магазин, за да купи чантата и да я подари на любимата си. Оказва се, че в магазина като продавач работи родственицата на Кемал – младата и ослепително красива Фюсун. Двамата не са се виждали от около десетина години. Кемал е очарован от разхубалата се Фюсун, той я помни като малко момиче, а сега пред него стои красива млада дама. Кемал закупува чантата и я поднася като подарък на Сибел. Чантата е с висока цена, тъй като е от световноизвестна марка. Сибел обаче веднага разпознава, че вещта е фалшификат, евтина имитация. Кемал е разочарован, като на следващия ден отива в магазина и връща чантата. Фюсун е смутена, тя е притеснена и се извинява за случилото се, за което няма никаква вина, защото на практика е само продавач в магазина. Кемал още веднъж забелязва нежната ѝ красота. Тя няма достъп до касата и в момента не е в състояние да върне парите. Всъщност Кемал не се интересува толкова от парите, той е заможен и може да си позволи да харчи огромни суми, но не може да забрави образа на Фюсун и още от първата им среща започва да си мисли все повече за нея. Фюсун е изключително настоятелна да върне парите на Кемал, той ѝ дава адреса на един от семейните апартаменти, който на практика е необитаем, тъй като никой не живее в него. Кемал определя среща на Фюсун, като тя пристига в апартамента и двамата се целуват нежно. Фюсун споделя, че иска да следва в университет и трябва да се подготви за приемните изпити. Кемал ѝ обещава помощ, но това се превръща във формален повод за срещите им. Последват 28 дни, като във всеки един от тях, по обедно време двамата се срещат в апартамента и правят любов. Фюсун е девстена, тя се отдава на Кемал, като за него тези 28 дни са най – щастливия период в живота му. Двамата просто се отдават на любовта и чувствата си, без да мислят за условностите на външния свят и най – вече за обстоятелството, че Кемал е обвързан и се подготвя неговия годеж. Въпреки че е обсебен от Фюсун, той не знае какво да предприеме със Сибел. Годежът се подготвя, като се очертава да се превърне в светско събитие в града, поканени са видни представители на обществото. В крайна сметка церемонията по годежа се провежда в елитен хотел, наистина е изключително пищна и бляскава, като по изричната молба на Кемал, са поканени Фюсун и цялото ѝ семейство. Кемал е доста потиснат и тъжен по време на празненството, той е поздравяван от гостите, но в сърцето и в ума му е само и единствено мисълта за Фюсун. Няколко пъти поглежда към нея и я ревнува от някои мъже, които танцуват с нея. На следващия ден се състои приемния изпит на Фюсун за приемане в университета, на който тя напълно се проваля. Фюсун и цялото ѝ семейство изненадващо напускат жилището си и се преместват в нов дом, като не съобщават нищо на Кемал. Той е объркан и смутен, разбира, че е причинил огромна болка на Фюсун сгодявайки се със Сибел, но самата Фюсун не е искала от него да развали годежа, двамата са се любили безметежно, наслаждавали са се на моментите заедно, откривали са любовните наслади и не са мислили за бъдещето. Кемал е смазан от отсъствието на голямата си любов, той всеки ден продължава да ходи в апартамента, където са се виждали, като търси утеха на мъката си сред вещите в жилището, сред които още се усеща уханието на Фюсун. Неговата потиснатост и мрачно настроение стават достояние дори вече на Сибел. Тя е забелязала, че нещо не е наред, но в един момент търпението ѝ се изчерпва и тя открито поставя въпроса какво се случва с Кемал и какво е бъдещето на тяхната връзка, защото двамата почти не излизат, не се любят, годеникът е неразговорлив и умислен. Кемал ѝ признава за любовната си връзка с Фюсун, че не може да я забрави и че все още е лудо влюбен в нея. Двамата разбират, че съвместното им бъдеще е напълно невъзможно и Сибел напуска Кемал, като двамата така и не се виждат до края на живота си. Кемал опитва на няколко пъти да се свърже с Фюсун, но неуспешно. Очевидно, тя, а и цялото ѝ семейство го отбягват. Все пак тя се съгласява след много молби да се видят, като го кани на вечеря в новия им дом. Той пристига въодушевен и доволен, че отново ще е близко до любовта на живота си, но се оказва, че Фюсун се е омъжила за някакво младо момче от квартала, което се занимава с писането на сценарии за киноиндустрията. Кемал има намерение да прекара живота си с Фюсун, но е неприятно изненадан. Все пак той се примирява с нейния брак, като започва редовно в следващите няколко години да посещава дома ѝ и да вечеря с нея, съпруга ѝ и нейните родители. По време на тези дълги и продължителни вечери, Кемал отмъква първоначално незабелязано различни вещи, принадлежащи на Фюсун или просто предмети, част от интериора на къщата, като започва да ги колекционира и да търси утеха за наранените си чувства сред тях. Съпругът на Фюсун е бедно, но амбицозно момче, като Кемал предоставя парична сума, за да може да се направи филм, в който Фюсун да се снима. Известен период тримата често излизат заедно, като се приобщават към киносредите в града, но Кемал, а и съпругът на Фюсун осъзнават, че има твърде много изкушения за красивата Фюсун и съзнателно вземат решение да не бързат със старта на филма. Постепенно самата Фюсун се обезверява и губи надежда да се превърне във филмова звезда. Минават няколко години, като живота си тече по същия начин, Кемал ходи почти всяка вечер на гости в дома на Фюсун, вечеря с нея и родителите ѝ, гледат телевизионни предавания, пеят песни, събеседват на различни теми, понякога просто мълчат. Съпругът на Фюсун започва любовна връзка с нашумяла актриса, като започва все по – често да отсъства от дома. Майката на Фюсун насърчава Кемал, че дъщеря ѝ един ден ще бъде негова съпруга. Един ден изненадващо за всички бащата на Фюсун умира. Кемал разбира, че отношенията на Фюсун със съпруга ѝ са влошени и обтегнати и връзката им няма никакво бъдеще. Тя иска да получи развод, като той ѝ съдейства по – бързо и безболезнено да приключи процедурата. Фюсун е разочарована, че не се е снимала във филм, което е била голямата ѝ мечта. Тя започва шофьорски курс, като няколко пъти е късана на изпита, често заради обстоятелството, че е жена. Тя е изключително упорита и в крайна сметка издържава изпита и придобива шофьорска правоспособност. Кемал решава, че трябва да напуснат Истанбул за известно време и да направят едно пътешествие с автомобил из Европа. Двамата отпътуват с автомобил, като спират да пренощуват близо до Одрин. Вечерята поливат с огромно количество ракия и през нощта се любят след толкова много години. На сутринта въпреки че Фюсун е в неадекватно състояние вследствие на изпития алкохол, тя настоява да шофира и да направят малка разходка с автомобила заедно с Кемал. Последва тежка катастрофа, в която Кемал е тежко ранен, а Фюсун умира. Кемал, който е събрал хиляди нейни вещи, прави в дома ѝ в нейна чест музей, в който излага своята знаменателна колекция, символизираща неговата огромна и всепоглъщаща любов към божествано красивата Фюсун.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Орхан Памук, „Музей на невинността“, изд. „Еднорог“, С., 2009 г.