Муховидна пчелица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ophrys insectifera
Ophrys insectifera муховидна пчелица Голо Бърдо.jpg
Муховидна пчелица в Голо Бърдо
Природозащитен статут
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Angiosperms Покритосеменни
клас: Monocots Едносемеделни
разред: Asparagales
семейство: Orchidaceae Орхидеи
подсемейство: Orchidoideae
род: Ophrys
вид: O. insectifera
Научно наименование
Уикивидове Ophrys insectifera
Linnaeus, 1753[1]
Ophrys insectifera в Общомедия

Муховидна пчелица (Ophrys insectifera) е многогодишно тревисто растение от семейство Салепови. Видът е критично застрашен в България и е включен в Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие.[2]

Растението е с две яйцевидни грудки. Стъблата са високи 15 – 40 cm, с 3 – 5 розеткови и 1 – 3 подобни на присъцветници зелени и изправени листа. Съцветията са рехави, с 2 – 10(15) цвята. Чашелистчетата са зелени и разперени. Двете венчелистчета са линейни, с дължина 4 – 7 mm. Те биват кафяво-виолетови, кадифеновлакнести, стърчащи напред. Устната наподобява тялото на оса – издължена, триделна, средният дял е двуделно-врязан, кафяво-виолетова, късо кадифеновлакнеста, огледалото централно разположено, сиво-синкаво, блестящо. Цъфти през май – юни и плодоноси – юни – юли. Растението се опрашва чрез насекоми и се размножава със семена.[2]

Растението е разпространено в меридионалната зона на Европа. В България се среща в планината Голо бърдо и в Буйновското и Триградското ждрело в Родопите, до 1100 m н. в.[2]

За опазването на вида в Голо бърдо е създадена защитената местност Голо бърдо – находище на муховидна пчелица.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Species Plantarum. 1st Edition, Volume 2, страница: 948–949, BHL Page ID: 358969, функция на източника: първо описание (на таксон)
  2. а б в Петрова, Антоанета. Муховидна пчелица. // Червена книга на България. Посетен на 7 юни 2019 г. (на български)
  3. Голо бърдо – находище на муховидна пчелица. // ИАОС. Посетен на 7 юни 2019 г. (на български)