Наблюдателна мисия на ООН в Йемен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Наблюдателната мисия на ООН в Йемен (UNYOM)[1] е част от мироопазващите мисии на Международните сили на Организацията на обединените нации по света.

Тя е създадена през месец юли 1963 г. с резолюция 179 (1963)[2] на Съвета за сигурност на ООН.

Нейните основни задачи са да съблюдава, сертифицира и докладва за изпълнението на намерението на Саудитска Арабия да прекрати действията за подкрепа на монархистите в Йемен и намерението на Египет да оттегли войските си от страната.

Кратка история на конфликта[редактиране | редактиране на кода]

През 1962 г. в Северен Йемен избухва антимонархическа революция, в резултат на която от независимо кралство, страната е обявена за република.

Новото правителство е признато от Обединената арабска република (ОАР) и Съветския съюз, а монархистите получават подкрепа от Саудитска Арабия.

Следват обвинения от революционното правителство спрямо Саудитска Арабия за насърчаване на монархистите и заплаха за започване на война на нейна територия.

Сваленият от власт Имам Ал-Бадр отправя обвинения към Египет за оказване на подкрепа на революционната армия.

В началото на октомври 1962 г., военни части на Обединената арабска република са изпратени в Йемен по искане на революционното правителство за да подпомогнат военните му сили в битката срещу монархистите.

Период на действие на мисията[редактиране | редактиране на кода]

юли 1963 г. – септември 1964 г.

Специален представител на Генералния секретар и ръководител на мисията[редактиране | редактиране на кода]

Пиер П. Спинели (Италия) – от ноември 1963 г. до септември 1964 г.

Сили за наблюдение[редактиране | редактиране на кода]

В състава на мироопазващата мисия влизат участници от Австралия, Канада, Дания, Гана, Индия, Италия, Холандия, Норвегия, Пакистан, Швеция и Югославия.

Общият брой на военния персонал наброява 189 души, от които 25 са военни наблюдатели, 114 военни включващи офицери и други рангове от разузнавателния отряд, 50 военни включващи офицери и други рангове от въздушния отряд, подкрепяни от международен и местен цивилен персонал.

При оттеглянето си силите за наблюдение се състоят от 25 военни наблюдатели и подкрепящ въздушен отряд, подпомагани от международен и местен цивилен персонал.

Жертви[редактиране | редактиране на кода]

Няма.

Финансиране[редактиране | редактиране на кода]

Осигурено е от Саудитска Арабия и Египет и е разделено на равни части. Общите разходи възлизат на 1 800 000 $

Източници[редактиране | редактиране на кода]