Наклон на оста (астрономия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Наклон на оста е астрономически термин отнасящ се до ъгъла сключен между оста на въртене на дадено небесно тяло и нормалата на неговата орбитална равнина. Бива наричан още осова инклинация.

Земният наклон на оста е 23,45°. Ориентацията на оста се запазва една и съща в различните части на земната орбита — ефект пораждащ земните сезони. Когато оста е наклонена в посока към Слънцето северното полукълбо получава повече светлина отколкото южното и там е лято, докато в обратния случай когато оста е наклонена в посока обратна на Слънцето южното полукълбо получава повече светлина.

Наклонът на земната ос на въртене към еклиптиката, както и ориентацията на самата ос са непостоянни в дългосрочен план величини. Наклонът на оста варира от 22,5° до 24,5° с период от 41 700 години (бил е: 24,049° през 3 300 пр. н.е., 23,443° през 1973 г., 23,439° през 2000 г.). Самата ос на въртене е подложена на прецесия като се завърта около ос перпендикулярна на еклиптиката с период от 25 920 години. Други фактори като гравитационното въздействие на други планети (най-вече Юпитер) могат да изменят наклона на земната ос.

Прецесията на земната ос води до бавно изменение на настъпването на сезоните спрямо положението на Земята по нейната орбита — прецесия на равноденствията. Ефекта на прецесията върху климата на планетата зависи от ексцентрицитета на земната орбита — колкото е по-голям той толкова по-резки изменения на климата могат да настъпят.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]