Народен дом на терора
| „Народен дом на терора“ | |
| Режисьори | Стойчо Шишков |
|---|---|
| Сценаристи | Стойчо Шишков |
| Музика | Ценко Минкин |
| Оператор | Мартин Димитров |
| Филмово студио | Про Филм БГ |
| Жанр | документален |
| Премиера | 20 октомври 2015 г. |
| Времетраене | 60 минути |
| Страна |  България |
| Език | български |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Народен дом на терора“ е български документален филм от 2015 г. на режисьора Стойчо Шишков.[1]
Подготовката за снимането на филма започва през 2013 г. с издирване на архиви. Във филма са използвани архивни материали от Българска национална филмотека, Музей на МВР, Държавна агенция „Архиви“, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Българска телеграфна агенция, Военен фотоархив, Централен партиен архив и лични архиви. Премиерата му е на 20 октомври 2015 г. в Дом на киното.[2] Консултант е Ангел Филчев. Диктори са Марин Янев и Стоян Алексиев.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Филмът представя историята на сградата при Лъвов мост в София, в която се помещава Народният дом на Българска работническа социалдемократическа партия, а след това на Българска комунистическа партия. Историята обхваща периода от преди и след 9 септември 1944 г.[3]
Двуетажната сграда е закупена от БРСДП през 1912 г. и получава името Народен дом. В нея се помещава ръководството и редакциите на изданията на партията. През 1922 г. сградата е подпалена, а през 1924 г. е построена сегашната сграда, в която се помещава ръководството на Българската комунистическа партия. Наричана е Народен дом.
Съгласно Закона за защита на държавата от 1925 г. сградата е одържавена и в нея се помещава Дирекцията на полицията на Третото българско царство, а след 9 септември 1944 г. – народната милиция на НРБ[4]. Поради тази нейна функция сградата е представена като център за извършване на терор и издевателства.
| „ | Сградата е била нещо като разпределителна гара на арестувани, описвани и изпращани да бъдат разстрелвани, както и избивани, а също и за лагерите в България. | “ |
Стойчо Шишков[2] | ||
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- През 2015 г. получава голямата награда „Златен ритон“ на Фестивала за българско документално кино.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Народен дом на терора // programata.bg. Посетен на 05.02.2016.[неработеща препратка]
- ↑ а б Филмът „Народен дом на терора“ с премиерна прожекция на 20 октомври в София // Българско национално радио, 19.10.2015. Посетен на 05.02.2016.
- ↑ „Народен дом на терора“ – документален филм // Българска национална телевизия, 03.11.2015. Посетен на 05.02.2016.
- ↑ Ковачев, Пенчо. Режисьорът Стойчо Шишков превзе Народния дом на терора // в. „24 часа“, 27.10.2015. Посетен на 05.02.2016.
- ↑ Филмът „Народен дом на терора“ // Българска национална телевизия, 01.12.2015. Посетен на 05.02.2016.