Национална библиотека на Косово
| Национална библиотека на Косово | |
| Biblioteka Kombëtare e Kosovës | |
Сградата на библиотеката | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава | Косово |
| Местоположение | Прищина |
| Създаване | 1944 г. |
| Акт | Правителствен документ за одобряване на Националната библиотека на Косово |
| Фонд | |
| Състав на фонда | книги, списания, вестници, списания, ръкописи, карти, снимки и дигитални ресурси |
| Размер | 1 890 194 единици |
| Друга информация | |
| Директор | Фазли Гаджраку |
| Уебсайт | biblioteka-ks.org |
| Национална библиотека на Косово в Общомедия | |
Националната библиотека на Косово (на албански: Biblioteka Kombëtare e Kosovës; на сръбски: Narodna biblioteka Kosova/ Народна библиотека Косова) е най-висшето библиотечно учреждение в частично признатата Република Косово. Тя се намира в Прищина, столицата на страната.
Мисията на библиотеката е събиране, съхраняване, развитие и гарантиране на достъпността до документалното и интелектуалното наследство на Косово. Библиотеката също така провежда изложби, съхранява архивите на националните вестници и предлага редица други услуги. Тя е известна със своята уникална история и стил на сградата, разработен от хърватския архитект Андрей Мутнякович и предизвикващ нееднозначни оценки.
История
[редактиране | редактиране на кода]Основаване
[редактиране | редактиране на кода]Историята на библиотечното дело в Косово датира от XIV – XV век.[1] Колекциите на християнски и мюсюлмански религиозни общности се считат за най-старите библиотечни архиви на страната.[2]
Косовската институционална библиотека е официално основана през декември 1944 г. в град Призрен, изпълняващ по това роля на столица.[3]
През 1982 г. библиотеката се премества в настоящата сграда, която е построена в Прищина, столицата на югославския автономен край Косово.
В продължение на много години името на Националната библиотека на Косово се променя в зависимост от политическата ситуация и принадлежността на региона.[4]
| Година | Име |
|---|---|
| 1944 – 1952 | Регионална библиотека на автономна провинция Косово |
| 1956 – 1961 | Библиотечен център на Автономна провинция Косово и Метохия |
| 1961 – 1970 | Национална провинциална библиотека |
| 1970 – 1990 | Национална и университетска библиотека на Косово |
| 1990 – 1999 | Национална и университетска библиотека на Косово и Метохия |
| 1999 – 2014 | Национална и университетска библиотека на Косово |
| от 2014 г. | Национална библиотека на Косово |
Периодът от 1989 до 1999 г. е тежък за Косово – тогава, югославските власти с подкрепата на сръбското население, ликвидират автономията на края. Албанците масово са уволнявани от работните си места, албанските студенти и преподаватели са прогонени от университета в Прищина. Много публични и частни библиотеки са опожарени и унищожени от сърбите по време на албанско-сръбския конфликт. На албанците, които представляват около 90% от населението на края, е забранено да прекрачат прага на Националната библиотека. Част от библиотеката на комплекса е предоставена на сръбско православно религиозно училище, друга част служи като временно място за настаняване на сръбски бежанци от Хърватия и Босна и Херцеговина. Придобиването на библиотечни материали на албански език е прекратено.[5]
След края на операцията на НАТО в Косово е установено, че югославската армия е използвала сградата на Националната библиотека на Косово като военен команден и контролен център. Използването на защитени културни обекти за военни цели е нарушение на законите на войната. Голям брой ценни материали от Националната библиотека са откраднати, мебелите от читалните зали са изпочупени, а картотеките са свалени в мазето. Освен това, в комплекса са открити множество бракувани военни униформи, снайперистки пушки и ръчни гранати. На мироопазващите сили на KFOR отнема около седмица да проверят сградата за наличието на скрити мини.[6]
По данни на национални и международни организации, около 100 000 книги на албански език са изпратени от сърбите до хартиената фабрика в Липлян за рециклиране. Сред тези книги има обекти от националното наследство, ценни за изучаването на историята на региона.[7]
Реорганизация
[редактиране | редактиране на кода]След края на Косовската война започва реконструкция на сградата на библиотеката и възстановяване на библиотечните услуги на всички нива. Това е направено с помощта на специална група от експерти от ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Международната федерация на библиотечните асоциации и институции (ИФЛА).[8]
Тази специална група от експерти създава различни програми за обучение по библиотечно дело.[9] През годините на реорганизация на Националната библиотека на Косово, тя получава помощ от много политически, обществени и финансови институции, включително посолството на САЩ, ОССЕ, Централната библиотека в Цюрих, Райфайзен Банк и други.[10]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]
Сегашната сграда на Националната библиотека на Косово е открита на 25 ноември 1982 г. Нейният проект е разработен от хърватския архитект Андрей Мутнякович. Сградата е с площ от 16 500 квадратни метра и разполага с високи прозорци, 99 купола с различни размери и изцяло е покрита с метална конструкция под формата на рибарска мрежа.[11]
В сградата се помещават две читални зали съответно с 300 и 100 места, читалня за периодични издания, стая за специални колекции, каталог и изследователски център, 150-местна аудитория и 75-местна конферентна зала. Библиотеката е в състояние да побере около два милиона единици за съхранение. Част от материалите са недостъпна за обикновените читатели.[12]
Фоайето на библиотеката се използва за провеждане на различни културни събития. Подът му представлява разнообразна мозайка от мраморен камък. То е увенчано с най-големия купол на библиотеката, осигуряващ достатъчно естествено осветление на залата.[13]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Основна зала с мраморен под.
- Една от аудиториите на библиотеката.
- Една от читалните зали на библиотеката.
- Изглед на третия етаж.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ BKUK. 65-vjet të Biblotekës Kombëtare dhe Universitare të Kosovës // Bibloletra 2. 2009. с. 1. Архивиран от оригинала на 1 май 2014. Посетен на 15 април 2017.
- ↑ Riedlmayer, Andras. Libraries and archives in Kosova: a postwar report // Fine Arts Library, Harvard University. Bosnian Institute. Архивиран от оригинала на 15 септември 2017. Посетен на 15 април 2017.
- ↑ BKUK. 60 vjet të Biblotekës Kombëtare dhe Universitare të Kosovës // Bibloletra 3. 2004. Архивиран от оригинала на 10 март 2014. Посетен на 15 април 2017.
- ↑ BKUK. 65-vjet të Biblotekës Kombëtare dhe Universitare të Kosovës // Bibloletra 2. 2009. Архивиран от оригинала на 1 май 2014. Посетен на 15 април 2017.
- ↑ Riedlmayer, Andras. Libraries and archives in Kosova: a postwar report // Fine Arts Library, Harvard University. Bosnian Institute. Архивиран от оригинала на 15 септември 2017. Посетен на 15 април 2017.
- ↑ Riedlmayer, Andras. Libraries and archives in Kosova: a postwar report // Fine Arts Library, Harvard University. Bosnian Institute. Архивиран от оригинала на 15 септември 2017. Посетен на 15 април 2017.
- ↑ Carsten Frederiksen, Frode Bakken. Libraries in Kosovo. IFLA/FAIFE Report, April 2000.
- ↑ Carsten Frederiksen, Frode Bakken. Libraries in Kosovo. IFLA/FAIFE Report, April 2000. с. 4.
- ↑ Carsten Frederiksen, Frode Bakken. Libraries in Kosovo. IFLA/FAIFE Report, April 2000. с. 10.
- ↑ BKUK. 65-vjet të Biblotekës Kombëtare dhe Universitare të Kosovës // Bibloletra 2. 2009. Архивиран от оригинала на 1 май 2014. Посетен на 15 април 2017.
- ↑ BKUK. 65-vjet të Biblotekës Kombëtare dhe Universitare të Kosovës // Bibloletra 2. 2009. Архивиран от оригинала на 1 май 2014. Посетен на 15 април 2017.
- ↑ Carsten Frederiksen, Frode Bakken. Libraries in Kosovo. IFLA/FAIFE Report, April 2000. с. 23.
- ↑ Kosovo National Library, Prishtina, Kosovo // Strange, Weird, Wonderful and Cool Buildings.
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Национальная библиотека Косова“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |