Невролингвистично програмиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Невролингвистичното програмиране (НЛП) е псевдонаучен подход за общуване, личностно развитие и психотерапия създаден през 70-те години на 20 век. Заглавието се отнася за предполагаема връзка между неврологичните процеси („невро“), езика („лингвистично“), и поведенческите модели, които са изучени чрез преживяване („програмиране“) и могат да бъдат организирани за постигането на специфични цели в живота.[1][2]

Основателите на НЛП, които са Ричард Бендлър и Джон Гриндър твърдят, че НЛП е в състояние да се справи с проблеми, като фобии, депресия, разстройство, поведенческо разстройство, психосоматични заболявания и разстройства в обучението. Тяхната заявена цел е в „намирането на начини да се помогне хората да имат по-добър, по-пълен и по-богат живот.“ [3]Бендлър и Гриндър твърдят, че ако може да се моделират ефективните модели на поведение на изключителните хора, тогава тези модели могат да бъдат придобити от други лица. НЛП е приета от частни терапевти, включително хипнотерапевти и при управление на работни срещи и семинари, и е предлагана на бизнеса и правителството.[4][5]

Не съществува научно доказателство, подкрепящо твърденията на НЛП застъпниците, а методът е класифициран като псевдоначуен.[6] [7] [8] Научните изследвания заявяват, че НЛП се базира на остарели идеи, относно работата на мозъка, които са несъвместими със съвременната неврологична теория и съдържат множество фактологически грешки.[9] [10] Налице са свидетелства, че всички подкрепящи изследвания върху НЛП съдържат значителни методологични недостатъци, докато в същото време са налице три пъти повече и по-висококачествени проучвания, които не успяват да репродуцират „необичайните твърдения“ на Бендлър, Гриндър и други НЛП практици.[6] [7]

Невролингвистичното програмиране (или НЛП) е модел за междуличностно общуване и подход използван в Психотерапията, създаден от Ричард Бендлър и лингвистът Джон Гриндър през 1970 г. Начинанието се основава на изучаване на езика, общуването и по-специално личностните промени, главно чрез моделиране на трима психотерапевти, доказали се като успели в професията си: Фритц Перлс, Виргиния Сатир, и Милтън Ериксон. Бандлър и Гриндер претендират, че са открили и създали модел, който описва основните черти в поведението и общуването отличаващи тримата професионалисти, подложени на наблюдение от колегите им, които не постигат техните резултати. Според някой, НЛП все още е само съвкупност от техники и стратегии за подобряване на комуникацията и личното влияние, отколкото единен модел или теория. НЛП също може да бъде описано като прагматично прилагане на техники за хипноза и вкарване в транс. Бендлър и Гриндър са изследвали множество хипнотисти, преди да систематизират своите теории за навлизането в транса на субекта, преди променянето му.

История на НЛП[редактиране | редактиране на кода]

Възниква в началото на седемдесетте (1970). За основатели се считат Джон Гриндър и Ричард Бендлър. Двамата не възнамеряват да създават нова школа, просто искат да определят шаблоните и последователностите, използвани от водещи психолози и да ги класифицират. Те не се интересуват от теориите, създават успешни модели за терапия, които действат на практика, и които човек може да научи.

Започвайки с тези първоначални модели, НЛП започва да се развива в две взаимодопълващи се направления:

  • като процес за откриване на „умение“ в различни човешки дейности.
  • като ефективен метод на мислене и комуникация, използван от водещите личности.

През 1976 Гриндър и Бендлър кръщават своите изследвания невролингвистично програмиране.

НЛП произлиза от времето когато Ричард Бендлър, студент в Университета на Калифорния, Санта Круз, слушал и изваждал части от записи на терапевтични сесии на късния Гещалт терапевт Фриц Пърлс. Бендлър повярвал, че е разпознал определена дума и структура на изречение, които подпомагали терапевтичните предположения на Пърлс. Бендлър отишъл с тази идея при един от преподавателите си в университета Джон Гриндър, лингвист. Заедно те изучавали записите на Пърлс, както и наблюдавали друг терапевт Вирджиния Сатир, за да достигнат до така наречения мета модел, модел за събиране на информация и предизвикване на езика на клиента и подсъзнателното мислене.

Мета моделът е представен през 1975 г. в два тома "Структурата на магията I: книга за езика и терапията и Структура на магията II: книга за комуникацията и промяната. В тези книги те описват вярването си, че терапевтичната магия, която случвали Пърлс и Сатир, от най-добрите представители във всяка сложна човешка дейност, има структура, която може да бъде научена от другите, ако им се дадат подходящите модели. Те вярвали, че в поведението на Пърлс и Сатир се долавяло умението да предизвикаш изкривяването, генерализацията и изтриването в езика на клиента си. Например:

Клиент: „Чувствам се ужасно.“
Терапевт: „За какво точно се чувстваш ужасно?“
Клиент: „... за представянето ми вчера.“
Терапевт: „Какво представяне, точно?“
Клиент: „...“

Лингвистичните аспекти са базирани на предишна работа на Гриндер, която ползвала трансформационната граматика на Ноам Чомски. Като предизвикваш лингвистичните изкривявания, уточнявайки генерализациите, прихващайки изтритата информация от съобщеното от клиента, повърхностната структура, би трябвало да даде по пълна картина за това какво се случва в дълбочина и това да има терапевтична полза.[21] Те заимствали идеи от Грегори Бейтсън и Алфред Корзибски, особено за човешкото моделиране и свързването на идеите с тяхното изразяване, „картата не е територията“.

Сатир и Бейтсън се съгласили да напишат предговори към първата книга на Бендлър и Гриндър. Бейтсън също представил двамата на Милтън Ериксън, който станал третият им модел. Ериксон е написал предговора към двутомната поредица от книги, базирани на наблюденията им върху работата на Ериксон с клиенти, Модели на хипнотичните техники на Милтън Х. Ериксон, том I & II.

Научна Критика[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 80те години НЛП се е рекламирал, като важен напредък в психотерапията и психологическите консултации и привлича известен интерес в консултантските изследвания и клиничната психология. Въпреки това, след като контролираните експерименти не успяват да докажат, каквато и да било полза от НЛП и след като неговите застъпници започнали да заявяват все по-съмнителни претенции, научният интерес към НЛП замрял.[11] [12]

Многобройни литературни прегледи и мета-анализи се провалят в опитите си да дадат доказателство за ефективността на НЛП, като терапевтичен метод.[13] Докато някои НЛП практици твърдят, че липсата на емпирична подкрепа се дължи на недостатъчните изследвания над НЛП[14], то общото научно становище е, че НЛП е псевдоначуен метод[15] и че опитите за отхвърляне на изследователските открития базирани на тези аргументи са всъщност признание, че НЛП няма достатъчна доказателствена основа. Проучвания в академичната общност свидетелстват, че НЛП е широко дискредитиран метод сред учените.[16]

Някои от причините НЛП да се счита за псевдонаучен метод са, че:

  • Свидетелствата в негова защита са ограничени до анекдоти и лични разкази[17]
  • Не се базира на научната представа за нервонаука и лингвистика[18]
  • Самото название „нервнолингвистично програмиране“ използва жаргонни думи, за да впечатли аудиторията и да придате на идеята автентичност; НЛП сам по себе си не се отнася по никакъв начин към невралните структури и няма нищо общо с лингвистиката или програмирането.[19] Всъщност дори в сферата на образованието НЛП се използва, като основен пример за псевдонаука.[20]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tosey, P. & Mathison, J., (2006) "Introducing Neuro-Linguistic Programming Centre for Management Learning & Development, School of Management, University of Surrey.
  2. Dilts, R., Grinder, J., Delozier, J., and Bandler, R.. Neuro-Linguistic Programming: Volume I: The Study of the Structure of Subjective Experience. Cupertino, CA: Meta Publications, 1980. ISBN 0-916990-07-9. с. 2.
  3. In a seminar about NLP and hypnosis, Bandler & Grinder (1981, p. 166) claimed that a single session of NLP combined with hypnosis could eliminate certain eyesight problems such as myopia or cure a common cold (op.cit., p. 174)...(Also, op.cit., p. 169) Bandler and Grinder make the claim that by combining NLP methods with hypnotic regression, a person was not only effectively cured of a problem, but also rendered amnesic for the fact that they had the problem in the first place. Thus, after a session of therapy, a smoker denied that they smoked before, even when their family and friends insisted otherwise, and they are unable to account for such evidence as nicotine stains. – Grinder, John.; Richard Bandler; Connirae Andreas (ed.) (1981). Trance-Formations: Neuro-Linguistic Programming and the Structure of Hypnosis. Moab, UT: Real People Press. ISBN 0-911226-23-0.
  4. Bergen Von и др. Selected alternative training techniques in HRD. // Human Resource Development Quarterly 8 (4). 1997. DOI:10.1002/hrdq.3920080403. с. 281 – 294.
  5. Ashley Dowlen. NLP – help or hype? Investigating the uses of neuro-linguistic programming in management learning. // Career Development International 1 (1). 1996. DOI:10.1108/13620439610111408. с. 27 – 34.
  6. а б "Thyer, Bruce A.; Pignotti, Monica G. (15 May 2015). Science and Pseudoscience in Social Work Practice. Springer Publishing Company. pp. 56 – 57, 165 – 167. ISBN 978-0-8261-7769-8. As NLP became more popular, some research was conducted and reviews of such research have concluded that there is no scientific basis for its theories about representational systems and eye movements.
  7. а б Sharpley, Christopher F. (1 January 1987). „Research findings on neurolinguistic programming: Nonsupportive data or an untestable theory?“. Journal of Counseling Psychology. 34 (1): 103 – 107. doi:10.1037/0022-0167.34.1.103.
  8. Sharpley, Christopher F. (1 January 1987). „Research findings on neurolinguistic programming: Nonsupportive data or an untestable theory?“. Journal of Counseling Psychology. 34 (1): 103 – 107. doi:10.1037/0022-0167.34.1.103
  9. von Bergen, C. W.; Gary, Barlow Soper; Rosenthal, T.; Wilkinson, Lamar V. (1997). „Selected alternative training techniques in HRD“. Human Resource Development Quarterly. 8 (4): 281 – 294]
  10. Druckman, Daniel (1 November 2004). „Be All That You Can Be: Enhancing Human Performance“. Journal of Applied Social Psychology. 34 (11): 2234 – 2260.
  11. Devilly, Grant J. (1 June 2005). „Power Therapies and possible threats to the science of psychology and psychiatry“. Australian and New Zealand Journal of Psychiatry. 39 (6): 437 – 445. doi:10.1080/j.1440-1614.2005.01601.x. PMID 15943644.
  12. Gelso, C J; Fassinger, R E (1 January 1990). „Counseling Psychology: Theory and Research on Interventions“. Annual Review of Psychology. 41 (1): 355 – 386. doi:10.1146/annurev.ps.41.020190.002035. PMID 2407174. Neurolinguistic programming, focused on such variables as sensory mode preference and use (e.g., Graunke & Roberts 1985) and predicate matching (e.g., Elich et al 1985; Mercier & Johnson 1984) had shown promise at the beginning of the decade, but after several years of conflicting and confusing results, Sharpley (1984, 1987) reviewed the research and concluded that there was little support for the assumptions of NLP. This research is now clearly on the decline, underscoring the value of thoughtful reviews and the publication of nonsupportive results in guiding empirical efforts.
  13. See, for instance, the following: Sharpley, Christopher .F. (1984). „Predicate matching in NLP: a review of research on the preferred representational system“. Journal of Counseling Psychology. 31 (2): 238 – 48. doi:10.1037/0022-0167.31.2.238. Sharpley, Christopher F. (1 January 1987). „Research findings on neurolinguistic programming: Nonsupportive data or an untestable theory?“. Journal of Counseling Psychology. 34 (1): 103 – 107. doi:10.1037/0022-0167.34.1.103. Heap. M., (1988) Neurolinguistic programming: An interim verdict Archived 15 June 2007 at the Wayback Machine. In M. Heap (Ed.) Hypnosis: Current Clinical, Experimental and Forensic Practices. London: Croom Helm, pp. 268 – 280. Druckman, Daniel; Swets, John A. (1988). „Enhancing human performance: Issues, theories, and techniques“. Human Resource Development Quarterly. 1(2): 202 – 206. doi:10.1002/hrdq.3920010212. Druckman, Daniel (1 November 2004). „Be All That You Can Be: Enhancing Human Performance“. Journal of Applied Social Psychology. 34 (11): 2234 – 2260. von Bergen, C. W.; Gary, Barlow Soper; Rosenthal, T.; Wilkinson, Lamar V. (1997). „Selected alternative training techniques in HRD“. Human Resource Development Quarterly. 8 (4): 281 – 294. doi:10.1002/hrdq.3920080403. Witkowski, Tomasz (1 January 2010). „Thirty-Five Years of Research on Neuro-Linguistic Programming. NLP Research Data Base. State of the Art or Pseudoscientific Decoration?“. Polish Psychological Bulletin. 41 (2). doi:10.2478/v10059-010-0008-0.
  14. See the following: • Einspruch, Eric L.; Forman, Bruce D. (1 January 1985). „Observations concerning research literature on neuro-linguistic programming“. Journal of Counseling Psychology. 32 (4): 589 – 596. doi:10.1037/0022-0167.32.4.589. • Murray, Laura L. (30 May 2013). „Limited evidence that neurolinguistic programming improves health-related outcomes“. Evidence-Based Mental Health. 16 (3): 79. doi:10.1136/eb-2013-101355. PMID 23723409. • Sturt, Jackie; Ali, Saima; Robertson, Wendy; Metcalfe, David; Grove, Amy; Bourne, Claire; Bridle, Chris (November 2012). „Neurolinguistic programming: a systematic review of the effects on health outcomes“. British Journal of General Practice. 62 (604): e757–64. doi:10.3399/bjgp12X658287. PMC 3481516. PMID 23211179. • „Neuro-Linguistic Programming and Research“. Retrieved 22 February 2010. • Tosey, P.; Mathison, J. (2010). „Exploring inner landscapes through psychophenomenology: The contribution of neuro-linguistic programming to innovations in researching first person experience“(PDF). Qualitative Research in Organizations and Management. 5: 63 – 82. doi:10.1108/17465641011042035.
  15. See the following: Witkowski, Tomasz (1 January 2010). „Thirty-Five Years of Research on Neuro-Linguistic Programming. NLP Research Data Base. State of the Art or Pseudoscientific Decoration?“. Polish Psychological Bulletin. 41 (2). doi:10.2478/v10059-010-0008-0. Carroll, RT (23 February 2009). „neuro-linguistic programming (NLP)“. The Skeptic's Dictionary. Retrieved 25 June 2009. Beyerstein, B.L (1990). „Brainscams: Neuromythologies of the New Age“. International Journal of Mental Health. 19 (3): 27 – 36 (27). doi:10.1080/00207411.1990.11449169. Corballis, Michael C. (2012). „Chapter 13 Educational double-think“. In Della Sala, Sergio; Anderson, Mike (eds.). Neuroscience in Education:The good, the bad, and the ugly (1st ed.). Oxford: Oxford University Press. pp. 225 – 6. ISBN 978-0-19-960049-6. The notion of hemisphericity is also incorporated into such cult activities as Neuro Linguistic Programming (NLP).... In any event, NLP is a movement that is still going strong, but has little scientific credibility. Singer, Margaret, and Lalich, Janja (1997). Crazy Therapies. Jossey-Bass. (Eds.) Lilienfeld, S., Lynn, S., & Lohr, J. (2004). Science and Pseudo-science in Clinical Psychology. The Guilford Press. Della Sala, Sergio (2007). „Introduction: The myth of 10% and other Tall Tales about the mind and brain“. Tall Tales About the Mind and Brain: Separating Fact from Fiction (1st ed.). Oxford: Oxford University Press. p. xx. ISBN 978-0-19-856876-6. William F. Williams, ed. (2000), Encyclopedia of Pseudoscience: From Alien Abductions to Zone Therapy, Fitzroy Dearborn Publishers, ISBN 978-1-57958-207-4. p. 235 Lum.C (2001). Scientific Thinking in Speech and Language Therapy. Psychology Press. p. 16. ISBN 978-0-8058-4029-2. Lilienfeld, Scott O.; Lohr, Jeffrey M.; Morier, Dean (1 July 2001). „The Teaching of Courses in the Science and Pseudoscience of Psychology: Useful Resources“. Teaching of Psychology. 28 (3): 182 – 191. CiteSeerX 10.1.1.1001.2558. doi:10.1207/S15328023TOP2803_03. Dunn D, Halonen J, Smith R (2008). Teaching Critical Thinking in Psychology. Wiley-Blackwell. p. 12. ISBN 978-1-4051-7402-2. Harris, Lauren Julius (1988). „Chapter 8 Right-Brain Training: Some Reflections on the Application of Research on Cerebral Hemispheric Specialization to Education“. In Molfese, Dennis L.; Segalowitz, Sidney J. (eds.). Brain Lateralization in Children: Developmental Implications (1st ed.). New York: Guilford Press. p. 214. ISBN 978-0-89862-719-0. NLP began in 1975 and has quickly achieved cult status. For a description of the social influence tactics used by NLP and similar pseudoscientific therapies, see Devilly, Grant J. (1 June 2005). „Power Therapies and possible threats to the science of psychology and psychiatry“. Australian and New Zealand Journal of Psychiatry. 39 (6): 437 – 445. doi:10.1080/j.1440-1614.2005.01601.x. PMID 15943644.
  16. Norcross and colleagues (2006) found NLP to be given similar ratings as dolphin assisted therapy, equine therapy, psychosynthesis, scared straight programmes, and emotional freedom technique: Norcross, John C.; Koocher, Gerald P.; Garofalo, Ariele (1 January 2006). „Discredited psychological treatments and tests: A Delphi poll“. Professional Psychology: Research and Practice. 37 (5): 515 – 522. doi:10.1037/0735-7028.37.5.515. Norcross and colleagues (2010) listed it as seventh out of their list of ten most discredited drug and alcohol interventions: Norcross, John C.; Koocher, Gerald P.; Fala, Natalie C.; Wexler, Harry K. (1 September 2010). „What Does Not Work? Expert Consensus on Discredited Treatments in the Addictions“. Journal of Addiction Medicine. 4 (3): 174 – 180. doi:10.1097/ADM.0b013e3181c5f9db. PMID 21769032. Glasner-Edwards and colleagues also identified it as discredited: Glasner-Edwards, Suzette; Rawson, Richard (1 October 2010). „Evidence-based practices in addiction treatment: Review and recommendations for public policy“. Health Policy. 97 (2 – 3): 93 – 104. doi:10.1016/j.healthpol.2010.05.013. PMC 2951979. PMID 20557970.
  17. See the following: Biedermann, Heinz-Joachim; Bradley, E. Jane (1 January 1985). „Bandler and Grinder's neurolinguistic programming: Its historical context and contribution“. Psychotherapy: Theory, Research, Practice, Training. 22 (1): 59 – 62. doi:10.1037/h0088527. ISSN 0033 – 3204. OCLC 1588338. Retrieved 24 May 2013. Tye, Marcus J.C. (1994). „Neurolinguistic programming: Magic or myth?“. Journal of Accelerative Learning & Teaching. 19 (3 – 4): 309 – 342. ISSN 0273 – 2459. 2003-01157-001
  18. See the following: Biedermann, Heinz-Joachim; Bradley, E. Jane (1 January 1985). „Bandler and Grinder's neurolinguistic programming: Its historical context and contribution“. Psychotherapy: Theory, Research, Practice, Training. 22 (1): 59 – 62. doi:10.1037/h0088527. ISSN 0033 – 3204. OCLC 1588338. Retrieved 24 May 2013. Levelt, Willem J.M (1996). „u voor neuro-linguistische programmering“. Skepter (in Dutch). 9 (3).
  19. See the following: Witkowski, Tomasz (1 January 2010). „Thirty-Five Years of Research on Neuro-Linguistic Programming. NLP Research Data Base. State of the Art or Pseudoscientific Decoration?“. Polish Psychological Bulletin. 41 (2). doi:10.2478/v10059-010-0008-0. Corballis, M.C. (1999). „Are we in our right minds?“. In S.D. Sala (ed.). Mind Myths: Exploring Popular Assumptions About the Mind and Brain (Repr. ed.). Chichester, UK: John Wiley & Sons. p. 41. ISBN 978-0-471-98303-3. Drenth, Pieter J.D (2003). „Growing anti-intellectualism in Europe; a menace to science“ (PDF). Studia Psychologica. 45: 5 – 13. Archived from the original (PDF) on 16 June 2011. Beyerstein, B.L (1990). „Brainscams: Neuromythologies of the New Age“. International Journal of Mental Health. 19 (3): 27 – 36 (27). doi:10.1080/00207411.1990.11449169. For more information on the use of neuroscience terms to lend the appearance of credibility to arguments, see Weisberg, D. S.; Keil, F. C.; Goodstein, J.; Rawson, E.; Gray, J. R. (2008). „The Seductive Allure of Neuroscience Explanations“. Journal of Cognitive Neuroscience. 20 (3): 470 – 7. doi:10.1162/jocn.2008.20040. PMC 2778755. PMID 18004955
  20. See, for example, the following: Lum.C (2001). Scientific Thinking in Speech and Language Therapy. Psychology Press. p. 16. ISBN 978-0-8058-4029-2. Lilienfeld, Scott O.; Lohr, Jeffrey M.; Morier, Dean (1 July 2001). „The Teaching of Courses in the Science and Pseudoscience of Psychology: Useful Resources“. Teaching of Psychology. 28 (3): 182 – 191. CiteSeerX 10.1.1.1001.2558. doi:10.1207/S15328023TOP2803_03. Dunn D, Halonen J, Smith R (2008). Teaching Critical Thinking in Psychology. Wiley-Blackwell. p. 12. ISBN 978-1-4051-7402-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]