Нешо Нешев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нешо Нешев
български генерал
Роден
Починал
неизв.

Образование Военна академия „Георги Раковски“
Военна академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация

Нешо Видев Нешев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 март 1923 г. в старозагорското село Партизанин[1]. Член е на РМС от 1939 и на БКП от 1945 г. През 1942 г. завършва реална гимназия в Чирпан. От 1942 до 1943 г. е ятак на партизани. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война като партизанин във Втора средногорска бригада „Васил Левски“.[2] Осъден на 15 години затвор, но лежи от 8 февруари до 8 септември 1944 г.[3] От 11 ноември 1944 г. до 28 януари 1945 г. е помощник-командир на първа дружина от 46-и пехотен полк. След това е помощник-командир на трето артилерийско отделение в 12-и артилерийски полк[4]. От 1 август до 14 октомври 1945 г. е помощник-командир на отделение в 11-и артилерийски полк. Между 1 февруари 1946 и 11 май 1946 г. е заместник-командир по политическата част на дружина във Военното училище. След това до 6 февруари 1947 г. отново е заместник-командир по политическата част на дружина в Училището. В периода 7 февруари 1947 – 11 януари 1948 г. учи във Висшата офицерска артилерийска школа в Санкт Петербург. След като се завръща е назначен за преподавател по артилерийска стрелба във Военното училище. Остава на тази позиция до 20 април 1949 г. Нешо Нешев е сред първите офицери поставили основите на Артилерийското училище в Лозенец през 1948 г.[5] На 21 април 1949 г. е назначен за временен преподавател по артилерийска стрелба и командир на първи курсантски артилерийски дивизион в Народното военно артилерийско училище. От 22 декември 1949 г. е временен старши преподавател по артилерийска стрелба във Висшия офицерски артилерийски курс в Самоков. Между 14 март 1951 и 15 февруари 1952 г. е началник на щаба на Висшата офицерска артилерийска школа в Самоков. За няколко месеца между 16 февруари и 16 ноември е заместник-началник, отговарящ за учебната част на Школата.

В периода 17 ноември 1952 – 22 ноември 1955 г. е началник на Военното артилерийско училище (временно изпълняващ длъжността до 21 април 1954). След това до 31 август 1956 г. е заместник-началник на Училището. От 1 септември 1956 г. до 9 октомври 1958 г. учи във Военнотехническата академия в София профил „земна артилерия-команден“. Между 10 октомври 1958 и 2 септември 1959 г. учи същия профил във Военната академия в София. На 3 септември 1959 г. е назначен за заместник-началник на Народното военно артилерийско училище до 30 септември същата година. Между 1 октомври 1959 и 25 октомври 1961 г. отново става началник на артилерийското училище. От 26 октомври 1961 до 30 юли 1962 г. учи във Военно учебно заведение в СССР. След като се завръща е назначен за командир на артилерията на втора армия до 21 април 1963 г., а от следващия 22 април до 30 август 1967 г. е началник на артилерията на втора армия. Защитава дисертация на тема „Основи на автоматизираното управление на РВ и А и алгоритмизация на главните задачи за решаване на ЕИМ“. В периода 31 август 1967 – 29 септември 1969 г. учи във Военната академия на Генералния щаб на СССР. На 30 септември 1969 г. е назначен за помощник-началник на Генералния щаб по МАУВ. Освободен е от поста на 7 октомври 1977 г. От 8 октомври 1977 до 27 септември 1979 г. е първи заместник-началник на Военната академия в София. След това от 28 септември 1979 до 13 септември 1989 г. е първи заместник-началник, той и по учебната част на Военната академия в София[6]. Между 14 септември 1989 и 15 март 1990 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“ по щат А-144 за уволнение. Освободен от служба на 16 март 1990 г.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • капитан (31 октомври 1946)
  • майор (6 февруари 1950)
  • подполковник (14 април 1952)
  • полковник (20 май 1957)
  • генерал-майор (7 септември 1974)[7]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Медал „За безупречна служба“ – II ст.
  • Медал „25 години народна власт“
  • Медал „30 години социалистическа революция“
  • „Народна република България“ – III ст.
  • Орден „За храброст“ – II ст.
  • „9 септември 1944 г.“ – II и I ст. с мечове
  • орден „Георги Димитров“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА – 9, АЕ 10, Ф 41, ОП 58
  2. МОРЯШКО ГОСТОПРИЕМСТВО
  3. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 187
  4. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 452
  5. Нелков, Н. (съст.) Летопис на Висшето народно военно артилерийско училище, НВУ „В. Левски“ – факултет „Артилерия, ПВО и КИС“, 2008, с. 57
  6. Дончев, А. Генералите от ракетните войски и артилерия на Сухопътните войски на България. Изд. Авангард Прима, 2018, с. 187
  7. Указ №1919/3.09.1974, МЗ/УК №485/7.09.1974