Низами Ганджеви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Низами Ганджеви
نظامی گنجوی

персийски поет

Романтична персийска епична поезия , [1] персийска лирическа поезия , литература на мъдростта

Роден
около 1141 г.
Гянджа,
Починал
1209 г. (68 г.)
Гянджа,
Погребан Ганджа, Азербайджан

Националност Иран
Псевдоним Низами Гянджеви
Низами Ганджеви в Общомедия

Низами Ганджеви или Гянджеви ,(на персийски: نظامی گنجوی‎), истинско име Низам ад-Дин Абу Мухаммад Иляс ибн-Юсуф ибн-Заки ибн-Муайед[1] е персийски поет, роден в град Гянджа, (1138 – 1139 – 1145 – 1146 г)

{{източник|Официално признатата дата на раждането му от ЮНЕСКО е между 17 и 22.08. 1141 г. Баща му Юсуф ибн Заки е от Кум. Родителите му умират рано. Получава блестящо за времето си образование, като млад пише лирични стихове.

Наричан „хаким“ (мъдрец). Пише на персийски език. Принадлежал към средните градски слоеве.

Низами Ганджеви не е придворен поет, задоволява се с малките помощи, давани му от феодалните владетели за посвещаваните им поеми.

Приживе е удостоен с почести и се е ползвал с уважение.

Никога не напуска родния си град. Внася в персийската епична поезия разговорната реч и реалистичния стил.

Основното му съчинение – „Петокнижие“ („Хамсе“, „Пет скъпоценности“), се състои от 5 поеми: „Съкровищница на тайни“ (написана между 1173 и 1180), „Хосров и Ширин“ (1181), „Лейли и Меджнун“ (1188), „Седем красавици“ (1197) и „Искандер-наме“ (около 1203). Петте поеми са написани в стихотворната форма маснави (двустишия), а общият брой двустишия е 30 000.

Запазен е и част от лирически диван: 6 касиди (оди), 116 газели (лирични стихотворения), 2 кита и 30 рубаи, но по думите на средновековните биографи на поета, това е само малка част от лириката му.

Петопоемието“ оказва огромно влияние върху развитието на много източни литератури и на целия персоезичен свят. Творчеството му въздейства на поети като Хафез, Руми, Саади, Гьоте.

В Иран творчеството на Низами и досега е изключително популярно. При иранците от древността съществува традиция на декламирането на поетични произведения, което може редовно да е чуе по радиото, да се види по телевизията, в литературните общества, дори в чайните и във всекидневната реч.

Творчеството на Низами е източник и символ на древна традиция. По сюжета на поемата „Седем красавици“ („Хафт пейкар“) на Низами Джакомо Пуччини създава операта „Турандот“ (1926).[2]

Смятан е за най-великия представител на романтичната лирика в персийската литература, въвел разговорния език и реализма в персийския епос[3][4].

Творческото му наследство се споделя между Иран, Азербайджан, Афганистан и Таджикистан.

1991 г. е обявена от ЮНЕСКО за година на Низами в чест на 850-годишнината на поета.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Scott Meysami, Julia. Nizami – the great persian poet. // Haft Paykar. Посетен на 24 май 2006.
  2. literaturensviat.com
  3. Encyclopædia Britannica, "Nezami"
  4. Dr. Julie Scott Meisami. „The Haft Paykar: A Medieval Persian Romance (Oxford World's Classics)“. Oxford University Pr. (T), 1995, ISBN 0-19-283184-4, откъс
  5. Chelkowski, P.. Niẓāmī Gand̲j̲awī, Ḏj̲amal al-Dīn Abū Muḥammad Ilyās b. Yūsuf b. Zakī Muʾayyad. // P.J. Bearman, Th. Bianquis, C. Bosworth, E. van Donzel and W.P. Heinrichs. Encyclopaedia of Islam. Brill Academic Publishers. ISSN 1573 – 3912.