Съкровищница на тайни
| Съкровищница на тайни | |
| مخزنالاسرار | |
 | |
| Автор | Низами Ганджеви |
|---|---|
| Оригинален език | персийски |
| Вид | поема |
| Публикувано в | „Хамсе“ |
| Съкровищница на тайни в Общомедия | |
„Съкровищница на тайни“ (на персийски: مخزنالاسرار) е първата поема от сборника „Хамсе“ на класическия персийски поет Низами Ганджеви. Написана е между 1173 и 1179 г. (според други източници, през 1166 г. или скоро след това[1]) на персийски език. Творбата е посветена на владетеля на Ерзинджан Фахр ад дин Бахрам шах (1155 – 1218). Поемата се състои от 2260 двустишия.[2]
Жанр и композиция[редактиране | редактиране на кода]
„Съкровищница на тайни“ се отнася към дидактически-философския жанр.[3] Може да се отнесе и към мистично-аскетичното направление.[4] Поемата е написана под въздействието на монументалното произведение на голям суфистки поет Санаи (починал през 1131 г.), „Градината на истината“.[5]
Произведението се състои от увод и двадесет глави (беседи) и всяка следваща беседа следва смислово предходната.[3] Те са илюстрирани с притчи. Всяка глава завършва с апострофа (стилистична фигура на обръщение) към самия поет, при което се използва неговия литературен псевдоним. Съдържанието на стиховете е посочено в заглавието на всяка глава и е написано в типичен омилетичен стил. Поемата, написана във висок реторически стил, не е романтична епична поема, нейната цел е да престъпи ограниченията на придворната светска литература. С тази творба Низами продължава направление, открито от него в персийската поезия на Санаи и продължено от много персийски поети, водещата фигура сред които е Атар.[6]
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Низами проповядва идеалния начин на живот, привличайки вниманието на хора с по-високо социално положение към своя читател, призовава да се мисли за духовно предназначение на човека. Няколко глави са посветени на отговорностите на владетелите, но като цяло Низами се обръща по-скоро към цялото човечество, отколкото към своя покровител.[6]
Първата беседа е посветена на сътворение на Адам и се развива в съответствие с Корана и ислямската традиция, като разговорът е проникнат с идеи за господството на човека над материалния свят. Втората беседа на поемата е посветена на спазването на правосъдието: Низами съветва владетеля да бъде смирен и да се грижи за духовните блага за постигане на справедливост. В третата беседа се говори за превратностите на живота и трудностите по времето на автора. По-нататък се повдигат важните философски въпроси за старостта, връзката между човека и животните и други.[3]
В „Съкровищница на тайни“ се отразяват суфийските традиции, символи и образи. Низами илюстрира това с образа на роза, като показва начина, по който тя се възприема от хората в средновековната Персия.[7][8] В ислямската традиция розата се асоциира с пророка Мохамед и това се изразява по много начини в религиозни текстове и художественото творчество.[9] Розите се отглеждат в Иран от древността[10] и са незаменима част от средновековната персийска градина. Тя се смята за царствено цвете и е символ на красотата. В рамките на мистичната традиция, започвайки от XII век, розата се превръща в особено силен символ, навлязъл дълбоко в персийската религиозна мисъл и литература.[11] В персийската поезия образът на славея, влюбен в розата, олицетворява стремежа на мистика към божественото. В „Съкровищница на тайни“ мистичната символика на розата се разкрива чрез състезание на двама придворни лекари, а ароматът ѝ служи като метафора, както в поемата на Низами, така и в класическите текстове на средновековната персийска поезия.[12]
Влияние[редактиране | редактиране на кода]
Известни са около 50 копия на поемата в литературата на различните източни култури. Най-голям е броят им в Индия.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Domenico Parrello. ESKANDAR-NĀMA OF NEŻĀMĪ // Encyclopædia Iranica. Архивиран от оригинала на 28 август 2011. Посетен на 2017-11-05. (на английски)
On the basis of the comparison of the manuscripts, the identification of the dedicatees and other textual data, he [François DeBlois] has suggested the following dates of completion for the poems: Maḵzan al-asrār likely in or shortly after 561/1166 (therefore about a decade earlier than the usually accepted date: cf. Chelkowski, p. 77) […]
- ↑ Domenico Parrello. ḴAMSA OF NEẒĀMI // Encyclopædia Iranica. Архивиран от оригинала на 2011-11-17. Посетен на 2017-11-05. (на английски)
It contains the didactic poem Maḵzan al-asrār in around 2260 couplets in sariʿ meter…
- ↑ а б в г Статья „Низами Гянджеви“ // История всемирной литературы: В 9 томах. – АН СССР, 1983.
- ↑ Низамий. Крымский А. Е. XXI. с. 58
- ↑ Charles-Henri de Fouchécour. Iran: Classical Persian Literature // Encyclopædia Iranica, 15 декември 2006. Архивиран от оригинала на 2011-11-17. Посетен на 2017-11-05. (на английски)
The first of his five (see below) ‘Treasures’ was influenced by Sanāʾi of Ghazna’s (d. 1131) monumental Garden of Truth (Ḥadiqa al-ḥadiq wa šariʿa al-ṭariqa; q.v.).
- ↑ а б JTP de Bruijn. Persian Sufi Poetry, An Introduction to the Mystical – Taylor and Francis (Routledge) 1997 pp. 97 – 98
- ↑ Hušang Aʿlam. GOL // Encyclopedia. Iranica, 15 декември 2001. Архивиран от оригинала на 2011-08-24. Посетен на 2011-02-15. (на английски)
Gol or gul; rose (Rosa L. spp.) and, by extension, flower, bloom, blossom.
- ↑ Subtelny, Maria. Visionary Rose: Metaphorical Application of Horticultural Practice in Persian Culture, „Botanical progress, horticultural information and cultural changes“. Dumbarton Oaks, 2007. ISBN 0884023273/9780884023272. с. 12.
In a highly evocative tale he relates in the Makhzan al-Asrar („Treasury of Secrets“), the twelfth-century Persian poet, Nizami whose oeuvre is an acknowledged repository of Iranian myths and legends, illustrates the way in which the rose was perceived in the Medieval Persian imagination.
- ↑ Subtelny, Maria. Visionary Rose: Metaphorical Application of Horticultural Practice in Persian Culture, „Botanical progress, horticultural information and cultural changes“. Dumbarton Oaks, 2007. ISBN 0884023273/9780884023272. с. 12.
The association of the rose with Islam’s prophet was expressed in many spiritually and artistically creative ways…
- ↑ Subtelny, Maria. Visionary Rose: Metaphorical Application of Horticultural Practice in Persian Culture, „Botanical progress, horticultural information and cultural changes“. Dumbarton Oaks, 2007. ISBN 0884023273/9780884023272. с. 14.
The antiquity of rose cultivation in Iran … would appear to be confirmed linguistically as well.
- ↑ Subtelny, Maria. Visionary Rose: Metaphorical Application of Horticultural Practice in Persian Culture, „Botanical progress, horticultural information and cultural changes“. USA, Dumbarton Oaks, 2007. ISBN 0884023273/9780884023272. с. 15 – 16.
In medival Perso-Islamic culture, and in poetry in particular, which is the finest expression of the Persian creative genious, the image of the rose was employed as a vehicle for a variety of concepts. It became an especially powerful symbol in the mystical trend that, from the twelfth century onwards, permeated Persian religious thought and literary culture.
- ↑ Subtelny, Maria. Visionary Rose: Metaphorical Application of Horticultural Practice in Persian Culture, „Botanical progress, horticultural information and cultural changes“. Dumbarton Oaks, 2007. ISBN 0884023273/9780884023272. с. 19.
Although the tale points primarily to the power of psychological suggestion, what is of significance for our topic is that it is the mysterious nature of scent, and of the scent of the rose in particular, that serves as the metaphorical vehicle in this classic text of medival Persian poetic narrative.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сокровищница тайн“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |