Направо към съдържанието

Николай Георгиев (режисьор)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Георгиев
български режисьор
Роден
1940 г.
Починал
28 ноември 2024 г. (84 г.)

Николай Георгиев е български режисьор, основател на българския експериментален театър.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1940 г. в село Кулата, Петричко. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. След това заминава за Полша, където изучава театрална режисура във Варшавската театрална академия. Негов професор там е Богдан Коженевски, който го препоръчва на Йежи Гротовски, а по време на следването си Николай Георгиев стажува като асистент-режисьор на Кажимеж Деймек - хора, променили лицето на съвременния театър.[1][2]

След завръщането си в България през 1968 г., Николай Георгиев основава първия студентски театър-лаборатория „Бим Бом“,[2] който обаче прекратява дейност по идеологически причини.

Творчески път

[редактиране | редактиране на кода]

Експериментален театър и театрални лаборатории

[редактиране | редактиране на кода]

Николай Георгиев е пионер на българския експериментален театър. През 1964 – 1970 г., след завръщането си от Полша, той работи като режисьор в театрите в Плевен, Хасково, Варна и Централния куклен театър в София.[1]

През 1970 г. Георгиев основава „Театър 4+4“, първия недържавен и неформален театър в България, закрит през 1975 г. поради „чужди на българската култура чешки и полски влияния“.[1]

След кратък престой в Чехия (1975 – 1989), където работи като редактор и режисьор в Пражката телевизия и поставя спектакли в различни чешки театри, Николай Георгиев се завръща в България.[1]

През 1989 г. основава Експериментални театрални класове 4хС, които ще се превърнат в едно от най-значимите му творчески начинания. Възпитаниците на тези класове поставят началото на съвременния експериментален театър в страната.[1]

През 1991 г. Георгиев основава „Първи български женски театър“.[1]

През 1992 г. става ръководител на „Телевизионния театър“ в БНТ, като същата година заснема телевизионния филм „Великото чудо“ по романа на Владимир Парал и „Аз бях в рая“ по романа на американския писател Леандър.[1]

През 1994 г., заедно с част от възпитаниците на „4ХС“, Георгиев основава и ръководи Театър студио 4xC (Студио за сценични синтетични средства). [1]

В периода 1994 – 1999 г. той създава и ръководи програмите „Синтетично сценично изкуство“ и „Мениджмънт и продуцентство в областта на изкуството и културата“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.[1]

През 1996 – 1999 г. Георгиев е директор на Държавния експериментален сатирично-вариететен театър в Габрово. [1]

През 2000 г., по покана на проф. Боян Биолчев, той възобновява и ръководи Театър-лаборатория „Алма алтер“, който продължава дейността си и до днес. [1]

Нов театрален език

[редактиране | редактиране на кода]

Георгиев посвещава творчеството си на изследването на нов сценичен език, който той нарича „живият театър“ – среща между актьор и зрител. Той поставя над 150 спектакъла в България и чужбина, отличени с редица международни награди.

Известни негови ученици са Иво Димчев, Орлин Павлов, Елена Петрова, Петя Йосифова-Хънкинс, Стефан Щерев, Анна Пападополу, Ива Свещарова, Вили Прагер, Ралица Кашова, Йоана Захариева, Антоанета Добрева, Таня Кожухарова и много други.[3]

Театрални цикли

[редактиране | редактиране на кода]

„Шекспир, съвременен и жесток“:

  • „Аз, лейди Макбет“ (2010)[4][5]
  • „Ричард, кой Ричард“ (2012)[6][5]
  • „Хамлет или три момчета и едно момиче“ (2013) [7][5]
  • „Време е за Лир“ (2014) [8][5]
  • „Дуел: Дон Кихот срещу Хамлет“ (2014) [9][5]
  • „Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов“ (2014)[10][5]
  • „Бурята“ (2016) [11][5]

„Българската литература за българското усещане“:

  • „Албена“ по Йордан Йовков (2012) [12]
  • „Дядо Йоцо гледа“ по Иван Вазов (2017) [13]
  • „Що е отечество, въпросът, който уби Гео Милев“ (2018) [14]
  • „Стефан Стамболов, часът на моето убийство“ по Христо Даскалов (2018)[15]

„Театър – полски“:

  • „Задушница – една възможна импровизация“ (2010)[5]
  • „Реквием за най-прекрасното приключение в историята на човечеството“ (2011)[5]
  • „Когато отново ще бъда малък“ (2012)[5]
  • „Актьорът-принц“ по Адам Мицкевич и Адам Георгиев (2014)[5]
  • „Окото на Кантор“ (2015)[5]

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]
  • 2022 – Сценарист на филма „Жири“.[17]

Наследство

[редактиране | редактиране на кода]

Николай Георгиев е бащата на българския експериментален театър. Той посвещава творческия си път на изследването, проучването и осъществяването на тази  „жива“, „автентична“ среща между актьори и зрители, и така създава един нов сценичен език – езикът на синтеза. Георгиев ще бъде запомнен със своето безкомпромисно отношение към театъра като изкуство. Той вярваше, че театърът е не просто развлечение, а средство за комуникация, трансформация и дълбоко разбиране на човешката природа.

Цитат:

„Докато човек си мисли, че е само тяло, светът остава извън него. Но когато намери в себе си своето аз и се отъждестви с него, светът става за него абсолютен.“

[18]

Награди и признания

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1986 – Специалната награда и Наградата на интервизията от МТФ „Златната ракла“ за филма „Жирафчето“.[5]
  • 1999 – Наградата на критиката и Наградата на международното жури за нов театрален език от Международния фестивал за експериментален театър, Кайро.[5]
  • 2005 – Специалната награда на критиката за „Невъзможната скорост на мрака“ на Международния театрален фестивал „Хиперион“, Букурещ (Румъния).[5]
  • 2007 – Награда за режисура за „Игра на убийство“ на Международния театрален фестивал „Хиперион“, Букурещ (Румъния).[5]
  • 2009 – Награда за най-добър спектакъл за „Орфей“ на Международния фестивал „ТЕАТРФЕСТ“, Сараево (Босна и Херцеговина).[5]
  • 2010 – Награда за най-добър спектакъл за „Орфей“ на Международния фестивал „ROMATEATROFESTIVAL“, Рим (Италия).[5]
  • 2010 – Специалната награда за изключителни постижения на името на София Амендолея за „Орфей“ на Международния фестивал „ROMATEATROFESTIVAL“, Рим (Италия).[5]
  • 2012 – Специалната награда на критиката на Международния конгрес на университетските театри за „Хамлет или три момчета и едно момиче“, Минск (Беларус).[5]
  • 2012 – Специалната награда на критиката на Международния театрален фестивал „Леви бряг“ за „Хамлет или три момчета и едно момиче“, Москва (Русия).[5]
  • 2015 – Голямата награда за режисура за спектакъла „Орфей или върни се в своя ад човече“ на Международния театрален фестивал във Фес (Мароко).[19][5]
  • 2017 – Гран При, Най-добро представление и Най-добър режисьор за „Ромео и Жулиета – сонет за безсмъртната любов“ на Международния фестивал „Театрален куфар“, Минск (Беларус).[5]
  • 2018 – Награда за активна класика за „Ромео и Жулиета – сонет за безсмъртната любов“ на Международния театрален конгрес на университетските театри, Москва (Русия).[5]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Режисьорът на Университетския театър Николай Георгиев беше удостоен със Златен кръст за заслуги // Софийски университет. Посетен на 17 февруари 2025.
  2. 1 2 Почина режисьорът Николай Георгиев, основател на Театър 4ХС // ploshtadslaveikov.com. 24 ноември 2024. Посетен на 15 януари 2025.
  3. ↑ Николай Георгиев преформулира класически Яворов текст в своеобразна арена за среща на архетипи // БТА. Посетен на 17 февруари 2025.
  4. ↑ „Аз, Лейди Макбет“ // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 6 февруари 2024. Посетен на 17 февруари 2025.
  5. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 Режисьорът на Университетския театър Николай Георгиев беше удостоен със Златен кръст за заслуги // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 17 февруари 2025.
  6. ↑ „Ричард Кой? Ричард!“ // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 18 февруари 2025. Посетен на 17 февруари 2025.
  7. ↑ „Хамлет, или три момчета и едно момиче“ по текстове на Уилям Шекспир // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 13 юни 2016. Посетен на 17 февруари 2025.
  8. ↑ „Време е за Лир“ // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 16 март 2015. Посетен на 17 февруари 2025.
  9. ↑ „Дуел: Дон Кихот срещу Хамлет“ // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 20 април 2020. Посетен на 17 февруари 2025.
  10. ↑ „Ромео и Жулиета“ по Уилям Шекспир // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 23 април 2018. Посетен на 17 февруари 2025.
  11. ↑ „Бурята“ по Уилям Шекспир // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. 23 януари 2025. Посетен на 17 февруари 2025.
  12. ↑ „Албена“ по Йордан Йовков // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 26 февруари 2025.
  13. ↑ Две представления на „Албена“ по Йордан Йовков за една вечер в „Алма Алтер“ // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 26 февруари 2025.
  14. ↑ Що е отечество - въпросът, който уби Гео Милев // Театър-лаборатория „Алма Алтер“. Посетен на 26 февруари 2025.
  15. ↑ „Стефан Стамболов, часът на моето убийство“ // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 26 февруари 2025.
  16. ↑ Жирафчето // Българска национална телевизия. Посетен на 26 февруари 2025.
  17. ↑ Премиера на „Жири“ в София Филм Фест // Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Посетен на 26 февруари 2025.
  18. ↑ In memoriam: Върнах ордена си в протест на ... // Софийски университет. Посетен на 17 февруари 2025.
  19. ↑ Николай Георгиев с награда за най-добър режисьор на Международния театрален фестивал във Фес, Мароко // Културни новини. Посетен на 17 февруари 2025.
  20. ↑ Връчиха отличията "Почетен гражданин на София" // bnr.bg. 17 септември 2019. Посетен на 20 февруари 2025.
  21. ↑ Удостоиха със Златен кръст режисьора // Nova.bg. Посетен на 17 февруари 2025.
  22. ↑ Режисьорът Николай Георгиев бе удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ // Софийски университет. Посетен на 17 февруари 2025.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Николай_Георгиев_(режисьор)&oldid=12516129“.