Николай Каразин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Каразин
Роден
Харковска губерния, Руска империя
Починал
Гатчина, Руска империя
Националност Флаг на Русия Русия
Професия офицер, етнограф, художник, писател, публицист
Награди Орден „Света Ана“ Орден „Свети Владимир“
Николай Каразин в Общомедия

Николай Николаевич Каразин е руски офицер, капитан. Етнограф, художник, писател, публицист и академик. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Военен кореспондент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Каразин е роден през 1842 г. в Богоухановски уезд, Харковска губерния. Семейството е на потомствен дворяни Ориентира се към военното поприще. Завършва 2-ри Московски Кадетски корпус (1862). Произведен е в първо офицерско звание прапорщик с назначение в Казанския драгунски полк.

Участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864). Повишен е във военно звание щабскапитан.

Излиза в оставка от Руската армия и постъпва в Художествената академия (1865). Ученик на известния руски баталист Б. Вилевалд.

Отново постъпва в Руската армия (1867). Участва в Бухарския поход като офицер в 5-и Туркестански линеен батальон. Награден е със златно оръжие „За храброст“. След войната служи в 4-ти Туркестански линеен батальон. Повишен е във военно звание капитан.

За втори път напуска службата в Руската армия и се отдава на литературна и художествена дейност (1870). Създава първите художествени пощенски картички в Русия. Участва в експедиция на Руското географско дружество по река Амударя. Рисунките от експедицията, му спечелват популярност. Получава награди от географските изложения в Париж и Лондон. За пръв път ги публикува в списание „Всемирная енциклопедия“. Член на Руското Географско дружество.

Н. Каразин, „Зимой за хворостом“ 1888 г.

През 80-те години на XIX век е командирован в Туркестан по темата Похода в Хива и Бухара. Светът на художествените му творби са източните покрайнини на Руската империя, природата на Средна Азия, азиатския човешки тип и Руската армия. Резултатът е серия от големи батални картини:

  • Превземането на Ташкент
  • Влизането на Руската армия в Самарканд
  • Превземането на Махрама
  • Хивинския поход и др.

Художествената сила в работите на Николай Каразин е в акварела и илюстрацията. Работите му се отличават с ефекта на светлината, яркия контраст, оригинална композиция и лекота в изпълнението. Член на Художествената академия от 1907 г. Присъдено му е почетното звание академик.

Литературните му произведения надхвърлят 20 тома. Най-известните му повести са:

  • „На далеких окрайнах“
  • „Погоня за наживой“
  • „Двуногий волк“ и др.

По време на Сръбско-турската война (1876) и Руско-турската война (1877-1878) е военен кореспондент на вестник „Новое время. Публицистиката му е предимно с военна и етнографска тематика. Сътрудник на списание „Иллюстрированная хроника войны“. Рисува с молив, акварел и масло. Дава ясна картина на походния и боен живот на Руската армия на Балканския военен театър. Публикува военни илюстрации в най-добрите световни издания. Оставя огромен брой скици, ескизи, винетки и походен дневник озаглавен „Дунай в огне“. Типография П. Сойкина, Санкт Петербург, 1905.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878 г. ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 99.