Никола Дукагини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Дукагини
Роден
Починал
Етнос Албанци
Семейство
Род Дукагини

Никола Дукагини (на албански: Nikollë Dukagjini , на латински: Nicolas Ducaginus) († 1454 г.[1]) е албански благородник от XV век.

Никола от рода Дукагини е син на Георги Дукагини, който умира преди 1409 г. – годината, в която Никола се споменава за първи път като владетел на две села близо до Лежа и със собствена войска от 140 души (40 конници и 100 пешаци).[2]

Участва в албанския бунт от 1432–1436 г. под предводителството на Георги Арианит, по време на който успява да си върне земите, отнети му от османските нашественици. Никола Дукагини е един от основателите на Лежката лига на 2 март 1444 г., военен съюз под водачеството на Скендербег.

Венецианските архиви съобщават, че Никола Дукагини убива Лека Захария през 1444 г. в бой[3], а Венецианската република поема контрола над бившите владения на Захария. По-късно Никола Дукагини сключва мир с Венеция и през 1446 г. е записан във венецианските документи като „бивш враг“ (tunc hostis noster).[4]

На 4 октомври 1448 г. албанско-венецианската война приключва и Скендербег и Никола Дукагини подписват мирен договор с Република Венеция, представлявана от губернатора на Шкодра Пауло Лоредано. Съгласно този договор, подписан във военния лагер на Скендербег близо до Лежа, Венеция запазва владенията си в Албания при определени условия: Републиката трябва да изплаща на Скендербег годишна сума от 1400 дуката, като някои членове на лигата получават възползват определени търговски привилегии и др.[5] Скоро след това заедно с много други албански благородници Никола Дукагини изоставя силите на Скендербег и дезертира при османците. Така си запазва правото да управлява като техен васал 25 села в Дебър и 7 села във Фанди.[6]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Никола Дукагини има двама сина, Драга и Георги, и двамата убити през 1462 г. Драга Дукагини е убит от засада от неговия далечен братовчед Лека Дукагини, който завзема много от неговите села.[7] Остава само един потомък на Никола Дукагини, малкият син на Георги, кръстен също Никола на дядо си. Този Никола Дукагини е на служба на Венецианската република до 1478 г., когато Османската империя превзема Круя и Лежа. Тогава Никола Дукагини заедно с Лека Дукагини бягат в Италия. Но през 1481 г. Никола се завръща в Албания и се присъединява към антиосманското движение под водачеството на сина на Скендербег Гьон II Кастриоти.

В литературата[редактиране | редактиране на кода]

Италианският писател Джироламо де Рада посвещава своето произведение от 1839 г. „Албански исторически песни за Серафина Топия“ (на италиански: „Canti storici albanesi di Serafina Thopia, moglie del principe Nicola Ducagino“) на несбъднатата любов между Серафина Топия, дъщерята на Андреа II Топия, и Босдаре Стреза. Серафина жертва любовта си към Босдаре, за да се омъжи за Никола Дукагини и по този начин да помогне за обединяването на южна и северна Албания в борбата срещу османците.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]