Никола Попиванов (свещеник)
Никола Попиванов (15 февруари 1878, село Балдево – 12 юли 1955, Балдево) е български свещеник.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в семейството на свещеник Иван Дзивгаров (1848 г.) в с. Огняново и презвитера Димитрия Шаркова) от с. Балдево. Син е и на убития през 1855 г. свещеник и презвитера, по време на Илинденското въстание. Иван е заточен в Солун. Никола е по-малък брат на революционера Илия Попиванов. Починал е от рак на стомаха на 12 юли 1955 г. в село Балдево. Децата му с презвитера Евангелия, дъщеря на чобанин от съседно село са: Андон (учител в Гърмен, царски офицер, кмет на Сатовча) който има ранно починала близначка, Илия, Борис, Йордан, Димитрия, Иван (1925). В напреднала възраст Никола е изселен със семейството си в с. Черни Вит, във връзка с което са и първите биографични данни за него[1]. Синът му Йордан Попниколов Попиванов е учил в семинария, заточаван с четиримата си братя и зет си и освободен от ТВО „Белене“ през 1954 г., след което става свещеник[2]. Децата му са: химика Евгения Влахова и свещеник Никола Попйорданов Попниколов служил в Мюнхен, Западноевропейска епархия, но под омофорана архиепископ Марк Арндт сътрудничил на ЦСВП „Иван Дуйчев“, протопрезвитер Йоан Майендорф, д-р Стефан Маринов и починал през 1995 г.