Никола Райков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Райков
Роден 21 юни 1981 г. (39 г.)
Професия писател
Националност Флаг на България България
Активен период 2004 -
Жанр фантастика, фентъзи, детска литература
Уебсайт prikazka-igra.com/author.html

Никола Руменов Райков e известен български гейм дизайнер и автор на произведения в жанровете научна фантастика, фентъзи и детска литература.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 юни 1981 г. в Стара Загора. Завършва висшето си образование в Чикаго, САЩ в областта на информационните технологии, като през това време поддържа официален сайт за кино рецензии върху американското кино. Започва да публикува свои статии, разкази и повести, пише кино прегледа за телевизия ММ. След завършването на образованието си се връща в България. От 2009 г. живее със съпругата и сина си в малко българско селце. Става известен с първите по рода си приказки-игри Голямото приключение на малкото таласъмче и Още по-голямото приключение на малкото таласъмче. Само за няколко години се превръща в един от най-популярните и обичани детски писатели на България, а книгите му се продават в многохилядни тиражи. Никола Райков е известен с високо хуманните си възгледи и е учредител на фондация „Таласъмче“, която реализира благотворителни проекти и проекти за свободно споделяне на иновативните приказки-игри.

Носител е на множесто награди и номинации както и най-значимото отличие за детско творчество в България – националната награда „Константин Константинов“ на Министерство на културата и е най-младият автор получавал престижното отличие. Двукратен носител е на наградата „Бисерче вълшебно“ за своите приказки-игри „Добросъците“ и „Приказка от два свята“. Електронните издания на творбите му се превеждат от доброволци по цял свят, а книгите му се издават и извън България.[1]

Награди и признания[редактиране | редактиране на кода]

  • 2005 (септември) – Награда „най-добър филмов проект“ на международния фестивал за кино в Балчик.
  • 2013 (септември) – Награда „Булгакон 2013“ за приказката-игра „Голямото приключение на малкото таласъмче“
  • 2014 (април) – Награда на участниците в „Южна пролет“ за приказката-игра „Голямото приключение на малкото таласъмче“
  • 2014 (юли) – Национално отличие за най-добър детски фантаст за 2013 – 2014
  • 2014 (юли) – Номинация за „Best creator of children's sci-fi or fantasy books“, Eurocon 2014, Ireland
  • 2014 (декември) – Награда „Носител на всенародната любов“ за приказката-игра „Голямото приключение на малкото таласъмче“, Фондация „Човешката библиотека“
  • 2015 (май) – Национална награда „Константин Константинов“ за приказката-игра „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“
  • 2015 (декември) – Награда „Носител на всенародната любов“ за приказката-игра „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“, Фондация „Човешката библиотека“
  • 2016 (август) – Номинация за литературната награда „Перото“ за приказката-игра „Добросъците“
  • 2017 (април) – Награда „Бисерче вълшебно“ в категория „Иноватори“ за приказката-игра „Добросъците“
  • 2019 (април) – Награда „Бисерче вълшебно“ в категория „Изследователи“ за „Приказка от два свята“

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • 2004 – „Морски сълзи“
  • 2005 – „Хардуерен проблем“
  • 2005 – „Пеперуда“ – в съавторство с Димитър Стефанов
  • 2006 – „Изневяра“

Филмови сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • 2005 – „Влез“

Книги-игри[редактиране | редактиране на кода]

  • 2013 – „Приказка-игра: Голямото приключение на малкото таласъмче“
  • 2014 – „Приказка-игра: Още по-голямото приключение на малкото таласъмче“
  • 2016 – „Приказка-игра: Добросъците“
  • 2018 – „Приказка от два свята“

Настолни игри[редактиране | редактиране на кода]

  • 2018 – „Таласъмски истории“
  • 2019 – „Добросъците: невидим свят“

Публикации в съвместни издания[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пеперуда“, разказ, заедно с Димитър Стефанов (2006) в „Таласъмия 2005“ – Издателска къща Квазар
  • „Хардуерен проблем“ (2006) в „Списание Усури“
  • „Изневяра“ (2008) в „Секси хоризонти“ – Издателство Аргус

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]