Никола Ромео

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Ромео
Nicola Romeo
основател на Алфа Ромео

Роден
Починал
15 август 1938 г. (62 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Техника
Област автомобилостроене
Образование Неаполски университет Федерико Втори;
Университета в Лиеж, Белгия
Семейство
Съпруга Анджелина Валадин
Деца Маурицио, Едоардо, Николас, Елена, Джулиета, Пиера и Ирена.
Никола Ромео в Общомедия

Никола Ромео е италиански инженер и предприемач, собственик на италианския автомобилен производител Alfa Romeo.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Ромео е роден на 28 април 1878 г. в градчето Сант'Антимо, близо до Неапол, Италия. Завършва за машинен инженер в Политехническия университет в Неапол (Politecnico di Napoli, днес Неаполски университет Федерико Втори). Продължава инженерното си образование в Лиеж, Белгия, където получава диплома за електроинженер.

През 1911 г. Ромео се връща в Италия, където основава собствена фирма, „Ing. Nicola Romeo e Co.“ Компанията произвежда оборудване за добивната индустрия. Щом компанията укрепва, той решава да я развие още и през 1915 г. купува по-голямата част от миланската компания A.L.F.A. (Anonima Lombarda Fabbrica Automobili), произвеждаща автомобили. Три години по-късно, през 1918 г., Никола Ромео става единствен собственик на компанията. Впоследствие A.L.F.A. е преименувана на „Società Anonima Italiana Ing. Nicola Romeo“. Първият автомобил, който получава названието и емблемата Alfa Romeo, е Torpedo 20/30 HP. По негово време компанията започва производство и на военни и спортни автомобили. Компанията има добра репутация, но през 1927 г. е близо до ликвидация заради голяма задлъжнялост. Ситуацията довежда до напускането на Ромео от компанията през 1928 г.[1]

От 1929 до 1938 г. е сенатор в едната от камерите на италианския парламент, от парламентарната група на Националната фашистка партия.

Ромео е бил женен за португалката Анджелина Валадин (Angelina Valadin). От този брак той има 7 деца: Маурицио, Едоардо, Николас, Елена, Джулиета, Пиера и Ирена.[2]

Никола Ромео умира на 15 август 1938 г. в дома си в Магрельо, на езерото Комо, на 62-годишна възраст.

Едва след 70 години, в чест на 130-ата годишнина от раждането му, Неапол посвещава на паметта на Никола Ромео една улица, наричайки я Via Nicola Romeo.

Удостоен е с орден на Короната на Италия през 1912 г.

Паметната плоча на Никола Ромео пред родния му дом

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Erminio Mascherpa, E.471, Locomotive di sogno, Rovereto, Editore Nicolodi, 2005. ISBN 88-8447-199-0
  • Salvo Bordonaro, Le locomotive di Nicola Romeo, in Tutto treno & storia, (2012), n. 27, pp. 60 – 69

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Documentary narration by Matthew Franklin.. // alfalegend.com. Посетен на 2008-02-18.
  2. http://notes9.senato.it/

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]