Никола Терзиев (революционер)
Тази статия е за българския революционер от ВМОРО. За българския скулптор вижте Никола Терзиев.
| Никола Терзиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1863 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Никола Георгиев Терзиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Терзиев е роден в 1863 година[2] в неврокопското село Фотовища. Влиза във ВМОРО и става районен началник на селата на изток от Места с псевдонима Радойски. Преследван от властите, в 1912 година бяга в Свободна България. При избухването на Балканската война се включва в четата на дядо Георги Баташки. Четата дава сражение на 200 души башибозук в местността Караорман в Родопите и влиза в Неврокоп един ден преди частите на Българската армия.[1]
На 8 март 1943 година, като жител на Огняново, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 381.
- ↑ Към 8 март 1943 година е на 80 години.
