Ниуеански език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ниуеански език
ko e vagahau Niuē
СтранаНиуе, Острови Кук,
Нова Зеландия, Тонга
РегионОкеания
Говорещи7700
Писменостлатиница
Систематизация по Ethnologue
-Австронезийски
.-Малайско-полинезийски
..-Океански
...-Полинезийски
....-Тонгански
.....→Ниуеански
Официално положение
Официален в Ниуе
Регулатор
Кодове
ISO 639-1
ISO 639-2niu
ISO 639-3niu

Ниуенският език е полинезийски език, принадлежащ към групата на малайско-полинезийските езици от австронезийското семейство. Най-тясно е свързан с тонганския език и по-малко с други полинезийски езици като маорски, самоански и хавайски. Има влияния от самоанския и други източнополинезийски езици.

Говори се главно на остров Ниуе, но и на съседните острови Кук, Тонга и Нова Зеландия.[1]

Азбука[редактиране | редактиране на кода]

Ниуанската азбука се състои от 17 букви : ā, ē, ī, ō, ū, fā, gā, hā, kā, lā, mō, nū, pī, tī, vī, rō, sā. Трябва да се отбележи, че буквите rō, sā са в края на азбуката и са заети букви.

Гласните в езика на Ниуе са дълги или къси. В писмен вид географската дължина се обозначава със специален диакритичен знак  - макрон (обаче има и изключения).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Moseley, Christopher and R. E. Asher, ed. Atlas Of The World's Languages (New York: Routelage, 1994) p. 100