Нотариална покана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Нотариалната покана е изрично волеизявление в писмена форма. Най-често се отправя към неизрядната страна по правоотношение. С нея се цели доброволно решаване на правен въпрос, избягване на съдебен процес (спор) или други усложнения.

Връчването се извършва чрез нотариус, по правилата на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).[1][2]

Нотариалното надписване, най-често чрез щемпел(и), (наричано удостоверяване) върху този документ, удостоверява датата на връчване и номер на разписка.

„За връчване на нотариална покана молителят трябва да представи поканата в три еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата произхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса.“[1]

В други правни системи и държави[редактиране | редактиране на кода]

В англосаксонската правна система подобен документ без нотариална заверка, се нарича „Cease and desist“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Чл. 592 ГПК
  2. Чл. 50 ЗННД, във вр. с чл. 37 – 58 ГПК

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]