Направо към съдържанието

Нотен ключ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Нотният ключ (или музикален ключ) е музикален символ разположен при нотация върху петолинието, който позволява да се определи музикалният тон на нотите, като фиксира положението на дадена нота, спрямо която се разполагат останалите ноти.

Например ключът сол показва къде се намира нотата сол – той представлява крива линия, която започва от втората линия на петолинието, следователно на втората линия стои нотата сол.

В съвременната музикална нотация се използват три основни ключа – сол, фа и до. Исторически първи възниква до ключът, с развитието на музиката се прибавят и другите два. Формата на днешните ключове идва от латинските букви C, F и G.

Графично представяне

[редактиране | редактиране на кода]
Разположение на ключовете спрямо до
Ключ Нотен запис Октава Нота
Сол виолинов
Първа G4
френски
Фа басов
Малка F3
суббасов
До сопранов
(на 1-ва линия)
Първа C4
мецосопранов
(на 2-ра линия)
алтов
(на 3-та линия)
теноров
(на 4-та линия)
баритонов
(на 5-а линия)
Перкусионен