Обединителна църква

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Обединителната църква)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Символът на Обединителната църква

Обединителната църква на корейския религиозен лидер Сан Мьон Мун не е реално съществуващо наименование, а е прието нарицателно. През 1954 г. д-р Мун основава в СеулАсоциация на Светия Дух за обединение на световното християнство“. Той не цели създаването на друга църква или деноминация, а да се обединят усилията на разпокъсаните, безсилни в борбата с аморалността и атеизма християни и вярващи.

Само за 10 години Асоциацията на Светия Дух за обединение на световното християнство се развива бързо по цяла Корея. Това предизвиква вълна от негативност от страна на нетолерантни фанатизирани християни. Въпреки невероятните критики, неразбиране и атаки през които преминава, движението му достига невероятен успех и развитие. През 1995 г. тя изпраща мисионери в 120 страни.[1]

През 1995 г. тя прераства в Семейна федерация за световен мир и обединение и скоро получава специален статут в ООН заради обществения си принос. През 2005 г. дейността на "Обединителите" прераства на още по-глобално ниво чрез "Глобалната федерация за мир". [2] През 2005 г. дейността на тъй наречената "Обединителна църква" прераства на още по-глобално ниво чрез основаната от д-р Мун "Глобалната федерация за мир". Глобалната федерация за мир е Неправителствена организация със 'Специален консултативен статут в икономическия и социален съвет на ООН. [3]

В България обаче, т.н. "Обединителната църква" бе подложена на жестока критика, поради ролята на д-р Мун за падането на комунизма. [4] [5][неблагонадежден източник]

През 1991 г. Обединителното движение провежда научна конференция с антикомунистическия привкус. Това предизвиква моментална серия от медийни и полицейски атаки спрямо членовете и в България. Преследванията спират през 1997 г. след смяната на комунистическото правителство.

През 1992 г. 21 български представители участват в Международната брачна благословия на 40 000 двойки. През 1995 г. България изпраща към 50 участници в масовата сватба на 360 000 двойки. Събитието отново се провежда на Олимпийския стадион в Сеул и е част от Световния фестивал на културата и спорта. Фестивалът продължава повече от седмица и включва конференции на световни религиозни лидери, бивши и настоящи държавни глави, министри и световни учени.

През 2002 г. България за втори път посрещна Джулия Мун за участие в 20-тия юбилеен Международен балетен конкурс във Варна. Джулия Мун е посрещната от президентшата. Г-жа Първанова изразява благодарност на д-р Мун за финансовата подкрепа на конкурса. През 2000 г. снахата на д-р Муун е в България в качеството си на директор на компанията „Универсален балет“.[6]

На 27 януари 2011 г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) осъжда България за нарушаване на правото на религиозна свобода на членовете на Обединителната църква на д-р Мун с нахлуване на 6 април 1997 г. на няколко полицейски служители по време на мероприятие на Семейната федерация на преподобния Муун, която е официално регистрирана в България.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sun Myung Moon "They now have a presence in over 150 countries, with concentrations in Korea, Japan and the United States."
  2. [1] "The Universal Peace Federation (UPF) is an NGO in Special Consultative Status with the Economic and Social Council of the United Nations."
  3. [2] "The Universal Peace Federation (UPF) is an NGO in Special Consultative Status with the Economic and Social Council of the United Nations."
  4. [3] "Основно чрез Вашингтон Таймс и други негови издания д-р Сан Мьон Мун обръща силите в идеологическата Студена война."
  5. [4] "Тачър поздрави д-р Мун за приноса му с основания от него вестник Вашингтон Тайс за мирното приключване на студената война."
  6. Първата лейди на България благодари на преп. Мун за спонсорство. peacedreambg.wordpress.com. Посетен на 1.1.2012.
  7. Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България за нарушаване на правото на религиозна свобода. www.BGHelsinki.org. Посетен на 30.12.2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]