Обикновена пънчушка

	Обикновена пънчушка
	Класификация
царство:	Гъби (Fungi)
тип:	Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:	Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:	Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:	Physalacriaceae
род:	Медени гъби (Armillaria)
вид:	Обикновена пънчушка (A. mellea)
	Научно наименование
	Armillaria mellea P.Kumm., 1871
	Синоними
	Agaricus melleus Vahl, 1790; Stropharia versicolor Fr., 1887; Clitocybe mellea Ricken, 1915; Armillaria mellea subsp. nipponica J.Y.Cha & Igarashi, 1995; Armillaria mellea var. exannulata Peck, 1894; Armillaria mellea var. flava Gillet, 1874; Armillaria mellea var. glabra Gillet, 1874; Armillaria mellea var. javanica Henn., 1899; Armillaria mellea var. maxima Barla, 1887; Armillaria mellea var. minor Barla, 1887; Armillaria mellea var. nipponica Blanco-Dios, 2017; Armillaria mellea var. radicata Peck, 1891; Armillaria mellea var. versicolor W.G.Sm., 1908; Armillaria mellea var. viridiflava Barla, 1887; Agaricus melleus Vahl, 1790;
	Обикновена пънчушка в Общомедия
	[ редактиране ]

Обикновената пънчушка, наричана също припънка, светеща пънчушка, фосфорна гъба и чума по дърветата (Armillaria mellea),^[1] е вид ядлива базидиева гъба от семейство Physalacriaceae.^[2]^[3]

Описание

Шапката достига до 12 cm диаметър. В началото на развитието си е в полукълбовидна форма и тъмна, масленокафява до почти черна на цвят, покрита със стърчащи люспици. Когато съзрее, става плоска, с подвит надолу ръб, жълта, охрено-жълта, жълто-кафява, меснокафява или кафява на цвят, с опадващи люспици или почти гладка. Пънчето достига дължина 20 cm и е дълго, тънко, право или извито, влакнесто, нагоре по-бледо, надолу червеникаво-кафяво, а в основата често жълтеникаво. Пръстенчето под шапката е ципесто, бяло, с жълти снежинки по долната страна. Месото в шапката меко, а в пънчето – влакнесто. Вкусът му е приятен, а мирисът – подобен на сирене. След добра топлинна обработка е ядлива, но трудно смилаема гъба, като младите шапки се използват най-често за салати с оцет или като добавка в различни супи и ястия.^[3]

Местообитание

Среща се относително често през юли – ноември в различни широколистни гори, а и в овощни градини. Расте край дънери, пънове, понякога и при живи дървета, обикновено на групи и огромни туфи, по-рядко самостоятелно.^[3]

Източници

↑ Обикновена пънчушка « Сайт за гъбите в България
↑ Йорданов, Даки; Ванев, Симеон Г.; Факирова, Виолета И. Гъбите в България. Определител на най-разпространените ядливи и отровни гъби. София, Издателство на БАН, 1978. с. 164 – 165.
1 2 3 Асьов, Борис. Обикновена пънчушка (Armillaria mellea) // Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 62.

[1] Обикновена пънчушка « Сайт за гъбите в България

[2] Йорданов, Даки; Ванев, Симеон Г.; Факирова, Виолета И. Гъбите в България. Определител на най-разпространените ядливи и отровни гъби. София, Издателство на БАН, 1978. с. 164 – 165.

[Асьов-3] 1 2 3 Асьов, Борис. Обикновена пънчушка (Armillaria mellea) // Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 62.

[1]

[2]

[3]