Обсада на Браила (1828)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Обсадата на Браила от руските войски е едно от важните събития в началото на руско-турската война от 1828-1829 година. Превземането на тази силна османска крепост на левия бряг на Дунав обезпечава руските комуникации през реката и способства за окупацията на Северна Добруджа от руснаците.

В началото на май 1828 година Браила е обсадена от 20-хиляден корпус, начело с великия княз Михаил Павлович.[1] Под прикритието на силната си артилерия (в тази обсада руската армия използва бойни ракети за първи път в историята си[1]) в течение на няколко седмици руските сапьори устройват удобни изходни позиции в близост до крепостните стени и подкопават по-уязвимите участъци от укрепленията. На 20, 26 и 27 май защитниците предприемат три излаза в безуспешни опити да попречат на тези действия. На 29 май крепостта се лишава от подкрепата на турската дунавска флотилия, разгромена от руски кораби в мачинския ръкав на Дунав.[2] Първият директен опит за превземане на крепостта е извършен на 3 юни, но защитниците отстояват. Това принуждава великия княз на отстъпки в последвалите преговори. На 7 юни Браила капитулира, но 8-хилядният гарнизон получава възможност да се изтегли безпрепятствено[3] и да подсили отбраната на Силистра.[4]

Падането на Браила дава възможност на руското командване да прехвърли на десния бряг на Дунав повече сили, които овладяват обсадените по-рано крепости Тулча, Мачин, Хърсово и Кюстенджа. Настъплението им в направление към Цариград е спряно същото лято под стените на Шумен.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Шефов, Николай. Битвы России. Москва, 2006. Стр. 68
  2. Величко, К. И. (ред.) Военная энциклопедiя. Том 5. Москва, Типографiя И. Д. Сытина, 1911. Стр. 48-49
  3. а б Андрианов, П. М. Русско-турецкая война 1828-1829 гг. Във: История русской армии, 1812-1864 гг. Санкт Петербург, Полигон, 2003. Стр. 393-395
  4. Рачева, Ваня. Отражението на руско-турската война от 1828-1829 и Одринския мир от 1829 г. върху българите в Добруджа. Стр. 26-27