Направо към съдържанието

Обсада на Велики Преслав (971)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Обсадата на Велики Преслав е сражение между руско-варяжки и български войски срещу византийска армия, състояло се през 971 г.

Обсада на Велики Преслав
Нашествие на Светослав I в България Българо-византийски войни
Превземането на Преслав от византийците (миниатюра от хрониката на Скилица
Информация
Период971 г.
МястоВелики Преслав, България
РезултатВизантийска победа
Страни в конфликта
Киевска Рус
България
Византия
Българи присъединили се към визаннийците
Командири и лидери
Светослав I
Борис II
Йоан Цимисхий

Битката край Велики Преслав и крепостната обсада

[редактиране | редактиране на кода]
Византийска кавалерия преследва русите
(миниатюра от Манасиевата летопис)

След битката при Аркадиопол, византийският император Йоан Цимисхий се насочва към северна България с цел изтласкването на русите от Балкана. Наред с ромеите към императора се присъединяват и много българи, които искат да прогонят нашественика.[1] Това се оказва пагубно за самите българи, тъй като също голяма част от тях са на страната на светославовата войска. Византийската армия достига безпрепятствено до Велики Преслав, където са пресрещнати от руско-българските сили. Разразява се кръвопролитно сражение в което първоначално никой не взимал превес. Стремителна атака на византийската конница обаче кара русите и българите да се оттеглят зад стените на крепостта.

Миниатюра от Манасиевата летопис, показваща (горе) превземането на Преслав от византийците

Настъпилата нощ прекратяла бойните действия. През това време византийският император получава подкрепления от нови войници и обсадни машини. На следващата сутрин започнала обсадата. Руско-българските сили отблъсквали катерещите се по поставените стълби византийски войници но понасяйки тежки загуби от изтреляните стрели и камъни на ромеите, защитниците са принудени да се оттеглят в царския дворец където продължила съпротивата. Императорът заповядва на войската си да атакува с пълна сила, но напразно. Влезлите през тясната вратичка са безжалостно посичани. Неуспехът на това начинание кара ромеите да променят своята тактика. Щурмът на двореца е заместен от неговото опожаряване, което принуждава русите и българите да излязат от укреплението си. Въпреки отчаяната си съпротива, обкръжени, те са напълно разбити. Българската столица е превзета, а цар Борис II заедно с цялото си семейство е пленен.[1]

Описание на Лъв Дякон

[редактиране | редактиране на кода]

„В тази битка паднали извънредно много мизи (българи). Те се биели заедно със скитите (русите), изпълнени с гняв към ромеите, които били причина за нашествието на скитите в земята им.“

Последвали събития

[редактиране | редактиране на кода]
Йоан Цимисхий под стените на Дръстър (миниатюра от Манасиевата летопис)

След превземането на Преслав, Йоан Цимисхий се насочва към Дръстър и го подлага на обсада. След тримесечна съпротива Светослав е принуден да сключи мирен договор с византийския император според който русите се оттеглят от Балканския полуостров в замяна на огромен откуп.