Фиксация
Фиксацията е термин от психоанализата, дефиниран от Зигмунд Фройд[1] през 1905, за да обозначи упоритостта на анахронични сексуални особености.[2] Фройд нарича фиксация на влечение факта, че влечението се забавя на определена фаза от психосексуалното развитие.[1] Например дете, на което са давали да суче след нормалните граници, трудно ще надмине оралния стадий, който му е бил приятен.[1] Той го изоставя със съжаление и всеки път, когато претърпи неуспех, несъзнавано се стреми да пресъздаде въображаемо миналите условия, към които изпитва носталгия.[1]
Постфройдиански психоаналитици[редактиране | редактиране на кода]
За Мелани Клайн фиксацията на либидото в определен етап на развитие е вече ефект на един патологичен процес.[3] Тя смята, че „фиксация, която води до симптом е била вече по пътя към сублимацията, но е отрязана, пресечена в това от репресия/потискане“.[4]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Фиксация, сайт „Българска психология“
- ↑ ((en)) Salman Akhtar, Comprehensive Dictionary of Psychoanalysis (London 2009) стр. 112
- ↑ ((en)) C. Geissmann-Chambon/P. Geissmann, A History of Child Psychoanalysis (Routledge 1998) стр. 129
- ↑ ((en)) Lyndsey Stonebridge/John Phillips, Reading Melanie Klein (1998) стр. 243
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fixation (psychology) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
