Октаримба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Октаримбата (octarimba) е музикален перкусионен инструмент от групата на пластинковите инструменти.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от два реда пластини от палисандрово дърво, настроени в хроматичен ред и подредени от ниски към високи (така както са разположени клавишите на пианото). Пластините имат отвори в двата си края, през които е опънат памучен шнур или корда. Под всяка пластина има разположени два резонатора под формата на тръби от алуминий, които са запушени с тапи на различни места в долния си край.

Диапазон[редактиране | редактиране на кода]

Октаримбата има диапазон от 3 октави (c1-c4).

Палки[редактиране | редактиране на кода]

Специфичното при палките за октаримба е, че дръжката на всяка палка има формата на вилица и за разлика от всички други палки за ударни инструменти всяка палка има по два накрайника под формата на каучукови топчета.

Историческо развитие и употреба[редактиране | редактиране на кода]

Октаримбата е създадена през 1930 г. от американската компания за барабани Лиди (Leedy), като проектът е бил да се създаде пластинков инструмент, който да комбинира тембъра на ксилофона с отзвучаването на маримбата (тоест нещо като ксилофон със продължителен тон).

Джо Грийн реализира първия запис на октаримба през 1938 г. със своите изпълнения на "My Toreador" и "Lady of Madrid" за звукозаписната компания "Decca".

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]