Олга Канискина
Олга Канискина Ольга Николаевна Каниськина |
|
---|---|
руска състезателка по спортно ходене | |
![]() Канискина през 2007 г. |
|
|
|
Родена | |
Активен период | от 2004 г. |
Олга Канискина в Общомедия |
Олимпийски игри | ||
---|---|---|
![]() |
Пекин 2008 | спортно ходене |
Световни първенства | ||
![]() |
Осака 2007 | спортно ходене |
Европейски първенства | ||
![]() |
Гьотеборг 2006 | спортно ходене |
Олга Николаевна Канискина (19 януари 1985 г., Наполная Тавла, Мордовска АССР, Руска СФСР, СССР) е руска лекоатлетка.
Тя е олимпийска шампионка от 2008 г., световна шампионка от 2007 г., двукратна шампионка на Русия в дисциплината спортно ходене.
На 4 март 2016 г. Спортния арбитражен съд (CAS) взима решение да анулира всички резултати на Канискина от 15 август 2009 г. до 15 октомври 2012 г. за нарушение на антидопинговите правила.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в село Наполная Тавла (Кочкуровски район на Мордовия). По националност е ерзянка.[2] Учи в училище № 35 на град Саранск. В 7-и клас Олга започва да се занимава със спортно ходене. Заниманията се провеждат в ДЮСШ № 1 на Саранск под ръководството на Л. Русяйкина. Олга участва в множество младежки състезания на регионално и национално ниво. На 18 години тя вече има званието майстор на спорта.
През 2005 г. тя печели сребърен медал на европейското първенство за младежи в Ерфурт, а през 2006 г. – сребърен медал на европейското първенство в Гьотеборг. През 2007 г. Олга печели победа при участието си на световното първенство в ходенето на 20 km (Осака). През същата година тя печели финала на Гран при на IAAF по спортно ходене в Саранск и става сребърна медалистка на Купата на Европа по спортно ходене (Лемингтън). През следващата година Канискина печели златен медал на Олимпийските игри, проведени в Пекин.
През 2009 г. тя побеждава при участието си на световното първенство по лека атлетика в дисциплината спортно ходене на 20 km в Берлин. Лишена от медала след антидопинговия си скандал. През 2010 г. печели златния медал в същата дисциплина на европейското първенство по лека атлетика в Барселона. През 2011 г. печели златен медал на световното първенство по лека атлетика в Тегу. През 2012 г. на Олимпийските игри в Лондон печели сребърен медал, отстъпвайки само на сънародничката си Елена Лашманова. Лишена е от медалите си от световното първенство в Берлин прези 2009 г. до олимпиадата в Лондон включително, заради допинговия скандал по-късно.
Живее в Саранск. Завършва математическия факултет на Мордовския държавен университет. Николай Огарьов. Не е женена, няма деца. Тренира в Центъра на олимпийската подготовка на Република Мордовия под ръководството на почетния треньор на Русия Виктор Чьогин.
През 2009 г. е призната за най-добър спортист на годината по версията на телевизионния канал „Спорт“ в рамките на програмата „Златен пиедестал“. През 2010 г. „Руският съюз на спортистите“ дава на спортистката първо място в конкурса „Звезда на спорта“ за 2009 г.
След приключването на Олимпийските игри през 2012 г., Олга обявява, че този старт е последния в спортната ѝ кариера.
На 8 ноември 2013 г. главният треньор на националния отбор на Русия по лека атлетика Валентин Маслаков обявява, че Олга Канискина приключва спортната си кариера.[3] През 2014 г. тя става ръководител на саранския Център за олимпийска подготовка, а през 2015 г. е отстранена от поста заради антидопинговия скандал.[4]
На 27 февруари 2016 г., на първия си старт след края на дисквалификацията си, Олга побеждава в зимния шампионат на Русия по спортно ходене в Сочи.[5]
На 24 март 2016 г. Спортният арбитражен съд в Лозана взема решение да анулира всички резултати на Канискина от 15 август 2009 г. до 15 октомври 2012 г.[1]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден Дружба (2 август 2009 г.) – за голям принос в развитието на физическата култура и спорт, и високи спортни постижения на Игрите на XXIX Олимпиада през 2008 г. в Пекин.[6]
- Медал на ордена „За заслуги към Отечеството“ I-ва степен (13 август 2012 г.)— за голям принос в развитието на физическата култура и спорт, и високи спортни постижения на Игрите на XXX Олимпиада през 2012 г. в Лондон (Великобритания).[7]
- Заслужил майстор на спорта на Русия
- Почетен гражданин на Република Мордовия – за победата на световното първенство през 2009 г.
Допингов скандал[редактиране | редактиране на кода]
През декември 2012 г.Международната асоциация на лекоатлетическите федерации (IAAF) уведомява Руската федерация по лека атлетика за неблагоприятните профили на пет от водещите състезатели по спортно ходене на Русия, сред които е включена и Олга Канискина.[8] Според вестник „Спорт-Експрес“, в навечерието на световното първенство през 2013 г. президентът на IAAF, Ламин Диак, поставя пред Руската федерация ултиматум: или заподозрените атлети да пропуснат турнира или състезанието ще бъде помрачено от допингов скандал.[9] Две години след първото уведомление, на 20 януари 2015 г., Руската антидопингова агенция обявява за дисквалификацията на Олга Канискина за срок от три години и два месеца, считано от 15 октомври 2012 г., и за отмяна на резултатите ѝ от два периода: 15 юли – 16 септември 2009 г. и 30 юли – 8 ноември 2011 г. IAAF не се съгласява с избирателното анулиране на резултатите и подава жалба пред Cпортния арбитражен съд. На 4 март 2016 г. арбитражният съд взима решение да анулира всички резултати на Канискина от 15 август 2009 г. до 15 октомври 2012 г.[1]
Нарушението на антидопинговите правила е установено въз основа на анормалните показатели на хематологичния профил на състезателката в рамките на програмата за биологични паспорти на IAAF.[10] В данните на биологичния паспорт на Олга Каниськиной са забелязани няколко необичайни „върха“, които свидетелстват за системно използване на допинг и са утежняващо обстоятелство. По тази причина, дисциплинарният антидопингов комитет на Русия взима решение да не се ограничава само до стандартната санкция от две години, а за увеличаване на срока от лишаване от права до 3 години и 2 месеца.[11]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Россиянка Каниськина лишена серебряной медали ОИ-2012 по спортивной ходьбе – CAS | Легкая атлетика | Р-Спорт. Все главные новости спорта
- ↑ Ольга Каниськина. // Легкая атлетика на Олимпийских играх 1896 – 2008. Архивиран от оригинала на 28 февруари 2012. Посетен на 25 юни 2011.
- ↑ Ольга Каниськина, Валерий Борчин и Денис Нижегородов завершили спортивную карьеру
- ↑ Мутко: Каниськина покинет пост главы центра олимпийской подготовки. // Сетевое издание „РИА Новости“, 21 януари 2015. Посетен на 16 април 2015.
- ↑ Каниськина победила на зимнем ЧР по спортивной ходьбе в Сочи на дистанции 20 км – Чемпионат
- ↑ Указ Президента Российской Федерации от 2 августа 2009 года № 885 „О награждении государственными наградами РФ“
- ↑ Указ Президента Российской Федерации от 13 августа 2012 года № 1165 „О награждении государственными наградами Российской Федерации“. // Официальный интернет-портал правовой информации, 15 августа 2012. Посетен на 15 август 2012.
- ↑ Пресс-релиз ВФЛА по дисквалификации пяти ходоков. // RusAthletics – Лёгкая атлетика России, 20 януари 2015. Посетен на 17 януари 2015.
- ↑ Шамонаев О.. Допинговые скандалы. Следующая – Зарипова?. // Спорт-Экспресс, 23 януари 2015. Посетен на 22 януари 2015.
- ↑ Информация о дисквалификации: легкая атлетика. // Российское антидопинговое агентство „РУСАДА“, 20 януари 2015. Посетен на 17 януари 2015.
- ↑ Виктор Березов: надо учитывать, что у IAAF и WADA есть право обжаловать наше решение по пяти ходокам – они могут не согласиться со сроками дисквалификаций или периодом аннулирования результатов. // Агентство спортивной информации „Весь спорт“, 21 януари 2015. Посетен на 22 януари 2015.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Профил на сайта RusAthletics.ru
- Биография на сайта „Путеводитель по Мордовии и Саранску“
- Канискина на сайта peoples.ru
- mordovia-sport.ru
- kommersant.ru
- gazeta.ru
- Неофициален сайт на Олга Канискина
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Каниськина, Ольга Николаевна“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
|