Оливие Безансно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Оливие Безансно
Olivier Besancenot
френски политик

Роден

Образование Университет Западен Париж
Парижки университет
Партия Революционна комунистическа лига

Уебсайт
Оливие Безансно в Общомедия

Оливие Безансно е роден на 18 април 1974 г. Оливие Безансно е политик от френската крайната левица, говорител на Комунистически революционен съюз (Франция) и един от говорителите на антиглобалистската и алтермондиалиска парнтия Нова Анти-капиталистическа Партия – NPA.

Безансно е и член и съосновател на движението Дълг на паметта, наричано още Дългът да не си безучастен. Движението има за дейност борбата с расизма и расовата дискриминация. Друга негова дейност е изучаването на колониалното минало на Франция и историята на робовладелството. Целта на движението е да разпространява и популяризира еманципиращо историческо познание в помощ на индивидуалната и колективна идентичност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Оливие Безансно е син на преподавател по физика и учлищна психоложка.има диплома за тригодишно обучение по история от университета Париж 10 – Нантер. През 2003 със Стефани Шеврие, литературен директор в издателство Фламарион им се ражда дете. Той казва за себе си, че е атеист и предпочита да цитира Роза Люксембург, Луиз Мишел и Че Гевара, и по-рядко Леон Троцки.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Партията на Безансно води борба срещу капитализма и капиталистическите механизми за печалба на предприятията. Печалбите се разпределят между акционерите и шефовете, за сметка на преразпределението на богатствата за трудещите се. Според политическите виждания на партията Комунистически революционен съюз (Франция) това малцинство концентрира по-голямата част от богатствата и в ръцете си, както и нашето бъдеще с политически, икономически и социални решения. При това като повечето от хората са безмилостно експлоатирани.

От 2004 г. той води борба срещу приемането на обща европейска конституция с референдум, тъй като според него предлаганата конституция е прекалено либерална и изобщо не е социална. На 29 май 2005 г. референдумът е отхвърлен – гласовете не на конституцията са 54,67 %.

На президентските и парламентарните избори във Франция през 2006 г. партията отказва да се присъедини към призива на Сеголен Роял за обща кандидатура.на анти-либералните сили, и за полтическа и парламентарна подкрепа на френската социалистическа партия. Според Безансно съюз с френската социалистическа партия ще създаде условия за многолика лява политика, която ще провежда политика близка до пилитиката на дясните партии, а когато „левицата флиртува с десницата, левицата губи.“ На 22 април 2007 г. Партията на Безансно печели 4,08% от гласовете В сравнение с 2002 г. партията е спечелила 287 019 привърженика.

На тези избори Никола Саркози е избран за президент на френската република с 53,06% срещу 46,94% за Сеголен Роаял.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Всичко е наше“: Tout est à nous ! – (Denoël, 2002.
  • „Революция! 100 думи за да промениш света“ Révolution ! 100 mots pour changer le monde, avec la collaboration de François Sabado, Flammarion, 2003.
  • „Че Гевара: въгленът, който още гори“: Che Guevara, une braise qui brûle encore, avec la collaboration de Michael Löwy, Éditions Mille et une nuits, 2007.
  • „Да покдкрепим социализма на ХХІ век“: Prenons Parti pour un socialisme du XXI siècle, Éditions Mille et une nuits, janvier 2009 coauteur: Daniel Bensaid.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

  • албум „Политически некоректен“ – Politikment incorrekt, с рап певеца Monsieur R., 2004. Présentation de l'album Politikment incorrekt
  • албум „Че, въгленът, който още гори“ – Le Che, une braise qui brûle encore, в чест на 40 години от смъртта на Че Гевара, с рап певеца Monsieur R.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]