Оранта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Поза оранта в римска катакомба от 3 в. пр.н.е.

Оранта е религиозен термин за човек в молитвена поза с вдигнати нагоре ръце. В раннохристиянското изкуство се изобразява като молеща се фигура в цял ръст с вдигнати до нивото на лицето ръце с длани, обърнати към зрителя.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Оранта (на гръцки: Οράντα) е причастие от гръцкия глагол ορώ или οράω – „виждам“, „гледам“, а оттам и названието „Богородица на знамението“. В превод на латински: orans, orantis – „молещ се, призоваващ“.

Неправилно е етимологията да се извежда от на латински: oro – „моля се“.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Добре запазени фрески на оранта има в римските катакомби. През IX–XIII век такива фигури са изобразявани в монументалната живопис и на икони в България, Византия и Древна Русия[1].

Представяне на Богородица[редактиране | редактиране на кода]

В православната иконография орантата е един от основните видове изображения на Пресвета Богородица. На нея Богородица е изобразена най-често без Младенеца, в пълен ръст, с вдигнати нагоре ръце и разгърнати длани – традиционния жест на застъпническа молитва.

При допоясното представяне на Богородица, в центъра на изображението, в кръг е изобразен Младенецът, а вдигнатите ръце и на двамата са жестове на благославяне[2]. Това е единственият иконографски тип на Пресвета Богородица с Младенеца, където и двамата са изобразени „ан фас“. Според някои изследователи именно този иконографски тип е най-древният, докато други учени предполагат за термин на неговото възникване едва 11. – 12. век. Най-старите образци на Пресвета Богородица Оранта са мозаечни пана от 13. век.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]