Светодиодно осветление

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Светодиодна лампа GL-BR20.
Светодиодна лампа GL-BR40.

Светодиодното осветление, или осветление с полупроводникови елементи, е новаторска технология, навлязла широко на пазара за осветителна техника.

Основава се на светлоизлъчващи полупроводници, които преобразуват енергията на електрическия ток в светлина и включват осветлението със светодиоди (LED), органични светодиоди (OLED) или полимерни светодиоди (PLED), както и лазерни диоди.

Въведено е за пръв път в светофарите и автомобилните светлини. Използва се широко за подсвет на течнокристални екрани на телевизори и навлиза на пазара на осветлението. Този начин на осветление се очаква да се превърне в най-енергийноефективната и многоцелева технология за общо осветление, въпреки някои недостатъци свързани с ефекта на светлината върху зрението и проблеми при фотографията.

В електронната техника английският термин solid state се използва за означаване на полупроводниковите елементи, разграничавайки ги от електровакуумните и газонапълнените прибори (лампи). Същият термин във физиката има различно значение и на български съответства на термина „твърдотелен“, например: „твърдотелен (рубинов) лазер“ – solid-state laser[1].

Технологията на светодиодното осветление непрекъснато се развива. Една от последните новости е, че светодиодните лампи вече могат да се управляват дистанционно – напр. чрез смартфон.

Предимствата[редактиране | редактиране на кода]

  1. Светодиодните лампи консумират от около 5 до 8 пъти по-малко от електроенергията, необходима на лампите с нажежаема жичка, около 3 пъти по-малко от луминесцентните лампи и около 2 пъти по-малко от т.н. енергоспестяващи (CFL) лампи;
  2. Светодиодните лампи не съдържат вредни газове или живак, какъвто има в енергоспестяващите лампи;
  3. Животът на светодиодните лампи е над 10 пъти по-дълъг от този на обикновените;
  4. Могат да се избират според цветната температура. Има студена бяла, топла бяла или неутрална бяла светлина;
  5. Не генерират инфрачервени (топлинни, IR) лъчи.
  6. Достигат максималния си светлинен поток веднага след включването си за разлика от енергоспестяващите лампи.

Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

  1. Излъчват пулсираща светлина под формата на отделни проблясъци с висока честота. Лесно се вижда при снимане с високоскоростна камера като поредица от активни и неактивни периоди.
  2. Генерират ултравиолетови (UV) лъчи. При мощните светодиоди, използвани за осветление, може да се достигнат вредни граници.

Причината за трептящия характер на излъчената светлина е в захранващия променлив ток. При честита 50 Hz, 100 пъти в секунда захранването е нулево. Токоизправящата верига би трябвало да не допуска спиране на светенето, но практиката е точно обратната. Дори това е основният начин, който се използва за регулиране на възприеманата сила на светене – чрез допълнително удължаване на неактивните периоди.

Пулсиращата светлина в комбинация със засиленото ултравиолетово излъчване, дългите периоди прекарани в такава среда и дори използването на монитори със светодиоди могат да доведат до главоболие и проблеми със зрението.

И двата недостатъка могат да бъдат избегнати с помощта на качествена електроника за изправяне на захранващото напрежение и подходящи филтри за ултравиолетови лъчи. За съжаление стремежът за постигане на ниска производствена цена обикновено води до спестяване на тези разходи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1], Зелена книга относно навлизането на нови технологии за осветление, Европейска комисия 15.12.2011