Луминесцентна лампа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Луминесцентни лампи с различни форми

Луминесцентните лампи, известни още като луминесцентни тръби, са тип газоразрядни осветителни тела, които се състоят от стъклен балон, запълнен с разреден газ (неон, аргон и др.) и покрит от вътрешната страна с луминофор. При подаване на напрежение между анода и катода на лампата протича газов разряд, който е съпроводен с ултравиолетово излъчване, водещо до флуоресценция на луминофора.

За разлика от лампите с нажежаема жичка, луминесцентните лампи винаги изискват баласт (понякога наричан контролиращ уред), който да регулира потока на енергия през лампата. Въпреки това луминесцентната лампа превръща електрическата енергия в полезна светлина по-ефикасно и използва по-малко енергия за същото количество светлина, отколкото лампите с нажежаема жичка, но светодиодите все още ги превъзхождат. По-ниските енергийни разходи обикновено се компенсират с по-високата цена на лампата. Докато големите луминесцентни лампи се използват най-вече в търговски, индустриални и институционални сгради, компактните луминесцентни лампи в момента се използват като алтернатива за спестяване на енергия в домовете.

Принцип на действие[редактиране | редактиране на кода]

Нагревателен електрод на л.л
Класическа схема на свързване

В класическата схема веригата се затваря от устройство, наречено стартер. Той затваря и прекъсва електрическата верига, като по този начин създава необходимите условия за самоиндукция на високо напрежение (около 1000 V ) в дросела, което е необходимо за запалване на лампата. По време на затваряне на веригата, нагревателни електроди в лампата излъчват електрони, подпомагащи йонизацията на газа. Те са едно от слабите места на тези лампи, което често се поврежда.

Дроселът е бобина, навита на магнитопровод с въздушна междина. Той има за цел да осигури високо напрежение за запалване на лампата и след това да ограничи протичащия през нея ток.

Тлеещият разряд в стартера започва при 160 V. Биметалните пластинки се нагряват, огъват се и затварят веригата, изстиват и разкъсват веригата. Това продължава до запалване на лампата. Напрежението при запалена лампа спада до 100 – 130 V и стартерът спира да функционира.

Луминофорът, нанесен от вътрешната страна на луминесцентните тръби, превръща произведената в лампата невидимата за човешкото око ултравиолетова светлина във видима светлина.

Средната продължителност на живот на луминесцентните тръби е 7500 часа и зависи от режима на работа на лампите. Обикновено те имат по-дълъг живот от лампите тип нажежаема жичка. Луминесцентните лампи са сравнително енергоспестяващи, но светодиодните са по-икономични от тях.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]