Основна теорема на аритметиката

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Основната теорема на аритметиката гласи, че всяко естествено число (n > 1) се представя еднозначно като произведение от прости числа с точност до реда на множителите:

Всяко естествено число (положително цяло число) по-голямо от 1, може да се разложи на прости множители (да се представи като произведение на прости числа) по единствен начин, с точност до реда на подреждане на множителите.[1] Разлагането до множители – прости числа, се нарича факторизация или канонично разлагане на естественото число.

Прости числа са тези, които се делят без остатък единствено на себе си (и на единица), като: 2, 3, 5, 7, 11, 13, 17 и т.н. В аритметиката е прието, че единицата не е нито просто, нито съставно число. Множеството на простите числа е безкрайно (няма най-голямо просто число).

Най-голямото известно просто число към октомври 2019 г. е 282 589 933 − 1,[2] и се записва с 24 862 048 знака. То е число на Мерсен, както и следващите го единадесет най-големи прости числа.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лекциите на ФМИ. // Посетен на 22.12.2021.
  2. GIMPS Project Discovers Largest Known Prime Number. // Mersenne Research, Inc..