Остров Тамбукту

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Остров Тамбукту“
Автор Марко Марчевски
Първо издание 1956- 1959 г.
България
Издателство Народна младеж
Оригинален език български
Жанр приключенски роман
Вид робинзониада
Поредица Библиотека „Приключения и научна фантастика” № 16 (І част), № 30 (ІІ и ІІІ част) и № 50 (пълно издание)

„Остров Тамбукту“ е приключенски роман на българския писател Марко Марчевски.

Първата част на романа е публикувана от издателство „Народна младеж”, София, през 1956 г. под № 16 от поредицата Библиотека „Приключения и научна фантастика”, с илюстрации от художника Владимир Коренев. Книгата е с формат: 21 см. (1/16 59/84), 287 страници, подвързана с твърди корици, с тираж: 20 000 бр.

Втората и третата част на романа са публикувани от издателство „Народна младеж”, София, през 1957 г. под № 30 от поредицата Библиотека „Приключения и научна фантастика”, с илюстрации от художника Владимир Коренев. Книгата е с формат: 21 см. (1/16 59/84), 231 страници, подвързана с твърди корици, с тираж: 20 000 бр.

Първото пълно издание на романа е публикувано от издателство „Народна младеж”, София, през 1959 г. под № 50 от поредицата Библиотека „Приключения и научна фантастика”, с илюстрации от художника Владимир Коренев. Книгата е с формат: 21 см. (1/16 59/84), 531 страници, подвързана с твърди корици, с тираж: 20 000 бр.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието на романа се развива на измисления остров Тамбукту по време на Втората световна война. Главният герой – младият българин Антон, бягайки от политическите преследвания в България, е принуден да емигрира в Египет. Тук той се наема на работа при английския плантатор м-р Смит, който има плантация на Кокосовите острови. По време на пътуването към островите яхтата на плантатора претърпява корабокрушение и Антон и няколко от спътниците му попадат на неизвестен остров, чиито жители нямат досег с цивилизацията. Белите хора са подложени на множество опасности, но Антон съумява да се спаси от заловилото го племе, и постепенно установява дружески отношения с обитателите на острова. Той съумява да спечели приятелството на племенните вождове Лахо и Боамбо, но негов смъртен враг е племенният жрец Арики, който се допитва за всичко до "белите листа", които се оказват оцелелия дневник на Фернандо Магелан. Той е оставен на острова от моряци от неговата експедиция, които случайно откриват острова. Междувременно на остров Тамбукту дебаркират японски войски, а по късно и американски. Антон се опитва да намери разумен компромис между белите завоеватели и местните жители, но това е невъзможно. Антон и неговите другари по съдба – плантатора Смит и капитан Стърн, напускат острова на борда на американския кораб „Линкълн“, а зад тях остава острова, озарен от пожарите, причинени от американските снаряди.

Край на разкриващата сюжета част.

Последващи издания на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • 1970: „Остров Тамбукту“, София, изд.Български писател, 460 с.
  • 1973: „Остров Тамбукту“, София, изд.Български писател, 495 с.
  • 1985: „Остров Тамбукту“, София, изд.Български писател, 463 с.

Издания на чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

на руски език
  • 1958: „Остров Тамбукту“, София, изд. Нар.култура, 487 с.
  • 1960: „Остров Тамбукту“, София, Изд-во лит.на иностр.яз., 487 с.
  • 1973: „Остров Тамбукту“, София, изд.София-Пресс, 522 с.
  • 1977: „Остров Тамбукту“, София, изд.София-Пресс, 509 с.
  • 1989: „Остров Тамбукту“, София, изд.Свят, 480 с.
  • 2008: „Остров Тамбукту“, Москва, изд.Вече, 480 с.
на украински език
  • 1960: „Острів Тамбукту“, Киiв, изд.ЦК ЛКСМУ „Молодь“, 456 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]