Приключение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Приключение в пустинята

Приключение означава неочаквана или странна случка, която е свързана с риск, с преодоляване на препятствия и др.; авантюра[1]. Приключенията могат да бъдат дейности, свързани с преодоляване на различни видове премеждия[2] като пътуване, изследване, скачане с парашут, планинско катерене, гмуркане, рафтинг по река, както и другите екстремни спортове, които се изпълняват от много добре подготвени хора. Приключенията често се предприемат, за да се създаде психологическа възбуда или за постигане на по-голяма цел като преследване на знания, които могат да бъдат получени само чрез такива дейности.

Мотивация[редактиране | редактиране на кода]

Приключенските преживявания създават психологическа възбуда[3], която може да се тълкува като отрицателна (напр. страх) или положителна (напр. поток). За някои хора приключението се превръща в основно занимание само по себе си. Според авантюриста Андре Малро в своето „Човешко състояние“ (1933 г.) „Ако човек не е готов да рискува живота си, къде е неговото достойнство?“. По подобен начин Хелън Келър заявява, че „Животът е или дръзко приключение, или нищо.[4]“.

Приключенските дейности на открито обикновено се предприемат с цел отдих или вълнение: примери са приключенските състезания и приключенския туризъм. Приключенските дейности също могат да доведат до придобиване на знания, като тези, предприети от изследователи и пионери – британският авантюрист Джейсън Луис, например, използва приключенията, за да извлече уроци за глобална устойчивост на живота в ограничени екологични ограничения в експедиции, които да сподели с ученици. Приключенското образование умишлено използва предизвикателни преживявания за учене. Авторът Джон Леви предполага, че едно преживяване трябва да отговаря на няколко критерия, за да се счита за приключение:[5]

  • Бъдете забележителни – тоест, струва си да говорите за
  • Включете несгоди или възприеман риск
  • Да доведете до личен растеж.

Митология и фантастика[редактиране | редактиране на кода]

Някои от най-старите и широко разпространени истории в света са истории за приключения като Омировата Одисея[6][7][8]. Странстващият рицар е формата, която персонажът „търсача на приключения“ е възприет през късното Средновековие. Приключенският роман проявява тези характеристики на „главен герой на приключенско пътешествие“, както и много популярни игрални филми, като Междузвездни войни[9] и Индиана Джоунс:Похитителите на изгубения кивот[10].

На открито[редактиране | редактиране на кода]

Приключенските книги може да имат основна тема за главния герой, който се изправя срещу пустинята или майката природа. Примерите включват книги като Хатчет или My Side of the Mountain. Тези книги са по-малко за „куестове“ като в митологията или други приключенски романи, а повече са за това да оцелееш сам, да живееш извън земята, да придобиваш нови преживявания и да се доближаваш до природата.

Много приключения се основават на идеята за търсене: героят тръгва в преследване на награда, независимо дали е умение, награда, съкровище или може би безопасността на човек. По пътя героят трябва да преодолее различни препятствия, за да получи своята награда.

Видеоигри[редактиране | редактиране на кода]

В културата на видеоигрите приключенската игра е видеоигра, в която играчът поема ролята на главния герой в интерактивна история, водена от изследване и решаване на пъзели.[10]Фокусът на жанра върху историята позволява тя черпи до голяма степен от други базирани на разказ медии, литература и филми, обхващащи голямо разнообразие от литературни жанрове. Много приключенски игри (текст и графика) са предназначени за един играч, тъй като този акцент върху историята и героя затруднява дизайна на мултиплейър.[11]

Приключенският жанр в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Много популярен е и приключенският жанр в литературата и киното. Особено в киното приключенският филм често прилича на екшъна по своята динамика, остросюжетни моменти и конфликтни ситуации. За приключенския жанр обаче е харакерно, че проблемите и пречките не се решават предимно с физическо усилие или ловкост както при екшъна, а най-вече с изобретателност, хитрост, наблюдателност, знания, включително и нахалство и задължително малко шанс. Почти задължителна черта в този жанр е благополучният край, хепиендът.

За приключенския жанр не са особено присъщи драматичните конфликти или междуличностните проблеми, колкото рискованите ситуации, сблъсъкът с непознатото, предизвикателствата, опасните действия и неочакваните обрати.

Героите от тези филми и романи са като правило склонни към авантюризъм, обсебени от новото и непознатото, любопитни, неудържими готови да приемат предизвикателствата на не една опасна ситуация, търсещи остри емоции и тайнствени загадки, в повечето случаи с широко сърце и добро чувство за хумор. Те много често сами се набъркват в несигурни начинания с непредвидим завършек и само нестандартна находчивост и неочакван шанс могат да ги измъкнат оттам.

Исторически личности с авантюристични наклонности[редактиране | редактиране на кода]

Питър О'Тул в ролята на Лорънс Арабски

Герои от приключенски филми и книги[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Приключение в РБЕ
  2. Премеждие в РБЕ
  3. Gomà-i-Freixanet, M (2004). "Sensation Seeking and Participation in Physical Risk Sports". On the psychobiology of personality. Elsevier. p. 187. ISBN 978-0-08-044209-9.
  4. Keller, Helen (1957). The Open Door. Garden City, N.Y. Doubleday.
  5. Snow, Shane (2 December 2016). "The Science of the Perfect Night Out". GQ.
  6. Mansbach, Adam (12 February 2010). "Odysseus Remixed". The New York Times.
  7. Jenkyns, Richard (22 December 1996). "Heroic Enterprise – (Book review: The Odyssey translated by Robert Fagles)". nytimes.com.
  8. Zweig, Paul (1999). The adventurer. Akadine Press. ISBN 1-888173-72-6. OCLC 61858818.
  9. Canby, Vincent (26 May 1977). "A Trip to a Far Galaxy That's Fun and Funny". The New York Times.
  10. Canby, Vincent (12 June 1981). "Movie Review: Raiders of the Lost Ark". The New York Times.