Индиана Джоунс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Д-р Хенри Уолтън „Индиана“ Джоунс младши[1] (на английски: Henry Walton „Indiana“ Jones, Jr.) е измислен герой и професор по археология, известен най-вече от филмите. Измислен е от Джордж Лукас и се появява за първи път на екран в „Похитителите на изчезналия кивот“ (1981), а след това и в „Индиана Джоунс и храмът на обречените“" (1984), „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ (1989), „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“ (2008), както и в телевизионния сериал „Хрониките на младия Индиана Джоунс“ (от 1992 г. до 1996 г.). Той е и главен герой на книги, комикси, видеоигри и други.

Най-успешно Индиана Джоунс е изигран от Харисън Форд в тетралогията на Джордж Лукас и Стивън Спилбърг – „Похитителите на изчезналия кивот“, „Индиана Джоунс и храмът на обречените“, „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ и Индиана „Джоунс и кралството на кристалния череп“, но ролята е изпълнявана и от Ривър Финикс (като младия Индиана в „Последният кръстоносен поход“), Кори Кариър, Шон Патрик Фланъри и Джордж Хол (съответно в ролята на Джоунс като дете, юноша и възрастен в „Хрониките на младия Индиана Джоунс“). Дъг Лий и Дейвид Еш пък дублират гласа му в компютърните игри на LucasArts – Indiana Jones and the Fate of Atlantis („Индиана Джоунс и съдбата на Атлантида“), Indiana Jones and the Infernal Machine („Индиана Джоунс и адската машина“) и Indiana Jones and the Emperor's Tomb („Индиана Джоунс и гробницата на императора“).

Основните фактори за известността на персонажа са неговият легендарен външен вид (неизменните камшик, широкопола шапка и кожено яке), чувството му за хумор, дълбоките му познания за много древни цивилизации и езици и фобията му от змии.

През 2008 г. Индиана Джоунс е поставен на шесто място в класацията на английското списание Емпайър за най-велики филмови герои на всички времена, а през 2010 г. – на второ място в класацията на Тайм за най-велики измислени герои на всички времена, като е изпреварен само от Шерлок Холмс.

Пълнометражни филми[редактиране | редактиране на кода]

Индиана Джоунс, изигран от Харисън Форд, се появява за пръв път във филма от 1981 г. „Похитителите на изчезналия кивот“, режисиран от Стивън Спилбърг и продуциран от Джордж Лукас, Франк Маршъл и Хауърд Казаниян. Представен е като известен професор по археология, който преподава в измисления колеж Маршъл (по името на продуцента) в Кънектикът, САЩ. Самото действие се развива през 1936 г., когато американското правителство изпраща д-р Джоунс да търси Кивота на Завета, в който се съдържат плочите, на които Бог е написал своите десет заповеди. Негови спътници са Мериън Рейвънууд (в ролята Карън Алън) и Салах (Джон Рис-Дейвис). Индиана трябва да намери Кивота преди нацистите, които също са в търсене на огромната му сила, с цел да я използват за военни цели. Те на свой ред, са подпомагани от френски археолог и отколешен враг на Джоунс – Рене Белок (Пол Фрийман). Филмът пожънва огромен успех и получава четири награди Оскар — за специални ефекти, сценография, монтаж и звук.

Втората част от поредицата „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ всъщност се явява предистория на „Похитителите на изчезналия кивот“, тъй като действието в нея се развива една година по-рано – през 1935 г. Тя се появява по кината през 1984 г., като режисьор е отново Стивън Спилбърг, а продуценти – Франк Маршал, Джордж Лукас, Катлийн Кенеди и Дейвид Уотс. Този път, по стечение на обстоятелствата, Индиана попада в Индия заедно със спътниците си Уили Скот (Кейт Капшоу) и Малчо (Джонатан Ке Куан). Тримата попадат в село, сполетяно от голямо нещастие – група сектанти, кланящи се на богинята Кали, са отвлекли децата им и са откраднали свещен камък, който е носел плодородие. Д-р Джоунс, Уили и Малчо предприемат пътуване към близкия храм, за да спасят децата и върнат камъка в селото. Този път филмът получава само един Оскар — за специални ефекти.

През 1989 г. се появява и третата част от поредицата - „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“. Отново режисиран и продуциран от същия екип, този филм се връща към формулата от оригинала и пак изпраща д-р Джоунс в надпревара с нацистите — този път за откриването на друг библейски артефакт, Свещения граал. Завръщат се познатите от „Похитителите на изчезналия кивот“ герои Салах и Маркъс Броуди, а отрицателни герои са работещите за Третия райх Уолтър Донован (Джулиън Глоувър), д-р Елза Шнайдер (Алисън Дуди) и др. Самото действие се развива през 1938 г., като този път на сцената излиза и бащата на Индиана – Хенри Джоунс (в ролята Шон Конъри). Във филма е включена и прелюдия към основната история, в която Ривър Финикс играе ролята на 13-годишния Индиана Джоунс и която разкрива произхода на неговия страх от змии, известната му шапка, белега на брадата му и умението да си служи с камшик. Филмът получава отново само един Оскар – и отново за специални ефекти, макар и до днес да е считан от много хора за най-добрия от поредицата.

През 2008 г. излиза „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“. В нея действието се развива през 1957 г., т.е. в разгара на Студената война. В този филм вече далеч по-възрастният д-р Джоунс е в надпревара със съветски агенти, търсейки силата на мистичен кристален череп, открит в Южна Америка от негов бивш колега – Харълд Оксли (Джон Хърт). Непромененият спрямо „Последният кръстоносен поход“ режисьорски и продуцентски екип решава да върне на сцената познатата от първата част Мериън Рейвънууд, а новото лице сред героите е Мът Уилямс (Шая Лебьоф), който впоследствие се оказва биологичен син на Индиана. Ролята на Ирина Спалко – приближен на Сталин учен и основен отрицателен герой, пък е поета от Кейт Бланшет. Въпреки големите очаквания, филмът среща противоречиви и дори в по-голямата си част отрицателни отзиви и остава единственият от поредицата, който не спечелва нито един Оскар.

На 15 март 2016 г. е обявено, че петият филм ще бъде пуснат на 19 юли 2019 г., а Форд отново ще изпълнява главната роля. Спилбърг ще режисира филма, а Кенеди и Маршъл ще продуцират. Лукас няма да е замесен.[2]

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

От 1992 г. до 1996 г., Джордж Лукас продуцира телевизионния сериал „Хрониките на младия Индиана Джоунс“, който има образователен характер и запознава зрителите с редица исторически фигури и важни моменти, използвайки за това приключенията на Индиана Джоунс, но в детските и юношеските му години. Всички епизоди са изградени по една и съща формула - 93-годишният д-р Джоунс (в ролята Джордж Хол) представя историята, а след това следва самото приключение с участието на 10 (Кори Кариър) или 17-годишния Индиана (Шон Патрик Фланъри). В някои епизоди се появява дори Нийл Болейн като бебето Инди.

Сред историческите личности, които се появяват в сериала са, са Лев Толстой, Панчо Виля, Ърнест Хемингуей и Мустафа Кемал Ататюрк, а действието се развива в почти цяла Европа, както и в страни като Египет, Китай, Индия и др.

Сериалът предоставя на зрителите допълнителна информация около биографията на персонажа, които не са известни от пълнометражните филми. Така например, от „Хрониките на младия Индиана Джоунс“ става ясно, че той е роден на 1 юли 1899 г. и че презимето му е Уолтън (заимствано от презимето на Джордж Лукас). Споменава се, че е имал сестра на име Сузи, която е умряла като дете от треска, а също и че вече има дъщеря и внуци, които се появяват в някои епизоди на сериала. Представата за взаимоотношенията на Индиана с баща му, представени за пръв път в "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход", е обогатена с някои истории за приключения, в които двамата участват.

През 1999 г., преработен от Лукас, сериалът се появява на DVD и VHS под името „Приключенията на младия Индиана Джоунс“.

Видео игри[редактиране | редактиране на кода]

След успехите на големия и малкия екран, персонажът Индиана Джоунс се появява и като герой в официално лицензирани видеоигри, дело на компанията Lucas Arts. Още през 80-те години на 20-ти век се появяват адаптации на оригиналната трилогия филми - „Похитителите на изчезналия кивот“, „Индиана Джоунс и храмът на обречените“ и „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“ (последната в две версии - екшън и куест).

През 90-те издателите започват да издават игри с напълно оригинален сюжет – първата е Indiana Jones and the Fate of Atlantis ("Индиана Джоунс и съдбата на Атлантида") от 1992 г., в която действието се развива през 1939 г., а д-р Джоунс се впуска в традиционната надпревара с нацистите – този път в търсене на митичния континент Атлантида и силата на притежаващ огромна енергия метал, познат само на неговото население. Въпросната игра печели огромна популярност и до ден днешен е считана за един от най-добрите куестове, излизали някога на пазара.

Следва няколкогодишна пауза, докато в 1999 г. не се появява продължение – Indiana Jones and the Infernal Machine („Индиана Джоунс и адската машина“). Това издание за пръв път прокарва идеята за един по-възрастен главен герой, който този път се противопоставя не на нацистите, а на СССР, съдействайки на ЦРУ в търсенето на могъщ механизъм, изобретен от древните вавилонци и действието се развива през 1947 г.

През 2003 г., Lucas Arts издават още едно заглавие, което обаче не е хронологично продължение на „Индиана Джоунс и адската машина“, тъй като действието в него се развива непосредствено преди събитията във филма „Индиана Джоунс и храмът на обречените“. Играта е наречена Indiana Jones and the Emperor's Tomb („Индиана Джоунс и гробницата на императора“) и в нея Хенри Джоунс е нает от китайското правителство, за да разкрие тайните на първия император на Китай, както винаги възпрепятстван от традиционните нацисти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пълното име на героя се споменава в сериала „Хрониките на младия Индиана Джоунс“. Произхода на прякора „Индиана“, е обяснен във филма „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“.
  2. D'Alessandro, Anthony. Steven Spielberg & Harrison Ford Team Up For 'Indiana Jones 5', Disney Sets July 2019 Release. // Deadline.com. March 15, 2016. Посетен на March 15, 2016.