Отворено общество

Вижте пояснителната страница за други значения на Отворено общество.

---

Отворено общество е термин във философията и социалните науки, популяризиран след 30-те години на 20 век от философите Анри Бергсон и Карл Попър. То противостои на понятието затворено общество.

Отвореното общество според Бергсон

Понятията отворено и затворено общество маркират типове социалност, за които се говори още преди Бергсон, но той пръв ги генерализира и свързва в типологическа схема в книгата си „Двата извора на морала и религията“ (1932 г.). Според него, двата типа социалност се откриват във всяко реално общество и няма общества, които са само затворени или само отворени. Дори органичното затворено общество в първобитното време, според него, е достатъчно отворено. Бергсон изказва аргумента, че напълно отворените или затворени общества не биха били общества, тъй като абсолютно затворените биха се откъснали от средата на света и биха загинали, а абсолютно отворените не биха се отличавали като нещо в себе си и в този смисъл не биха съществували.

Бергсон твърди, че затвореният морал върви в комплект със статична религия, които заедно се грижат за социалната кохезия. Той посочва, че природата е създала общества, чиито членове не биха оцелели като единаци. За пример дава пчелите, които са крехки и за да оцелеят имат нужда от общност. Силата на телесните нужди, които изискват задоволяване, е извор на затворения морал. Затворен се нарича моралът, подвластен на такива нужди. За да оцелее такава общност е необходимо стриктно подчинение. Модел за него осигурява статичната религия, която обезпечава подчинението и от там – кохезията в обществото. Затвореният морал търси тази кохезия заради оцеляването на обществото; собственото общество. Той изключва другите общества и поради това обосновава конфликт с тях.

В противовес обаче, според Бергсон, съществуват отворен морал и динамична религия, които заедно се грижат за креативността и прогреса. Тъй като не се грижи за социалната кохезия, Бергсон нарича този морал „отворен“ – той включва всички. Той е универсален и обосновава мира. Негово следствие е „отвореното общество“. Източник на отворения морал са „креативните емоции“. За разлика от обикновените емоции, които са следствие на репрезентация (срещам добър приятел и изпитвам радост), креативните предхождат репрезентацията, като музикант, който в израз на емоцията си създава музика; музиката е репрезентация и тя е следствие, не причина. Така креативните емоции отклоняват човека от прагматиката на съществуването. Бергсон сравнява креативните емоции с нестабилно ментално състояние, тоест мистично преживяване. Според възгледа му, мистическата интуиция отваря затвореното общество. Вместо статична, религията в такова общество е динамична – винаги резултира в действие, поради което е креативна. А поради това тя не може да бъде асоциирана с организиран набор доктрини.

Източници

На български

Богданов, Б. (н.д.). Отвореното общество като проблем на личността 2. Посетен на 15 март 2013 г.

Богданов, Б. (1997). Отвореното общество като проблем на личността. София. Посетен на 15 март 2013 г.

На английски

Lawlor, L., & Moulard, V. (2013). Henri Bergson. In Edward N. Zalta (ed.), The Stanford Encyclopedia of Philosophy.