Отново в живота

Отново в живота
	Отново в живота
Режисьори	Георги Богоявленски
Продуценти	„Рила филм“ О. О. Дружество – Стефан Топалджиев
Сценаристи	Стефан Топалджиков; Георги Богоявленски; С. Даскалов; А. Вълчанов; Н. Икономов
В ролите	Константин Янков,; Веса Грозева,; Августина Касарова,; Мария Манчева
Музика	Александър Глазунов; Чайковски; Дебюси; Сметана; Корсаков; Панчо Владигеров с Константин Янков, Августина Касърова, Мария Манчева, Веса Грозева, Ваня Димитрова, Асен Камбуров, Никола Попов, Петко Атанасов; солист Аспарух Лешников; степ Фео Мустакова; , Г. Захариев
Оператор	Йосип Новак,; Емил Рашев
Премиера	4 януари 1947 – кино „Модерен театър“
Времетраене	86 минути
Страна	България
Език	български
Цветност	черно-бял
Външни препратки
	IMDb

„Отново в живота“ е български игрален филм от 1947 година на режисьора Георги Богоявленски, по сценарий на Стефан Топалджиков. Оператори са Йосип Новак и Емил Рашев. Музиката във филма е композирана от Александър Глазунов, Панчо Владигеров.

Сюжет

Есента на 1944. Цигуларят Асен заминава за фронта. Там е ранен и загубва китките на ръцете си. В болницата за него се грижи сестра Елена. Асен прави всичко възможно годеницата му Радка да го забрави. Но съдбата решава друго...

Филмът е заснет в първия в България истински кинопавилион на ул. „Тулово“ в София. След национализацията през 1948 той се използва от държавната кинематография до края на 50-те и след това е преотстъпен на Българска телевизия.

Актьорски състав

Константин Янков – Асен Спасов
Веса Грозева – Радка Милева
Августина Касарова – Радка Милева
Мария Манчева – Майката на Асен
Ваня Димитрова – Сестра Елена
Асен Камбуров – Тончо
Никола Попов – Бащата на Радка
Петко Атанасов – Индустриалецът
Емил Тодоров – Боби
Жени Карастоянова – Вера
Косьо Бичев – Митко
Лео Конфорти – Мърльо
Аспарух Лешников – Солист от Овчаров Джаз

Външни препратки

„Отново в живота“ в сайта на Българската национална филмотека
„Отново в живота“ в Internet Movie Database
„Отново в живота“ в сайта bgmovies.org

Тази статия, свързана с българско кино, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.