Очанка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Очанка
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Lamiales
семейство:Воловодецови (Orobanchaceae)
род:Очанка (Euphrasia)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Очанка в Общомедия
[ редактиране ]

Очанката (Euphrasia) е род едногодишни полупаразитни тревисти растения с разклонено, червеникавокафяво, окосмено стебло, високо до 20 см.

Коренът е разклонен и къс. Листата са срещуположни, назъбени яйцевидни, седящи с власинки. Цветовете са бели или бледорозови, с лилави линии и жълто петно на долната устна. Разположени са в пазвите на листата по върха на стеблото. Чашката е срасната, четиризъбеста с четирилистно сраснато венче и четири тичинки. Плодът е окосмена двуразделна кутийка с многобройни семена.

Очанката е медоносно растение.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Расте край горите, из храсталаците и ливадните пасища в цяла България.

Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]

Очанката съдържа гликозида – аукобин, етерично масло и мазнини, танини, горчиви и слузести вещества, смола, синьо багрило и силициева киселина.

Лечебни свойства[редактиране | редактиране на кода]

Стръковете на растението, брани по време на цъфтежа (юли-август), се изсушават на сянка, като след процедурата билката трябва да остане със зелен цвят на стеблото и листата и бледорозов на цвета.

Прилага се в българската народна медицина при стомашни заболявания (язва, оригвания) и жълтеница.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Билките в България и използването им“ – Земиздат 1971