Павел Попов (архитект)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Павел Попов.

Павел Попов
български архитект и архитектурен критик
Роден
Павел Иванов Попов
8 август 1945 г.(1945-08-08)
Починал
16 юни 2022 г. (на 76 г.)

Националност България
Архитектура
Период1970 – 2022
Семейство
Бащапроф. Иван Попов[1]
МайкаОлга Попова
Деца4 (Мина, Иван, Димо, Петър)[1]

Павел Попов е български архитект и архитектурен критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1945 г. в София. Завършва архитектура във ВИАС. Общински съветник от Движение „Гергьовден“ в Столичния общински съвет (2000 – 2003). Преподава във Висшия институт по архитектура и строителство (след 1992 г. – Университета по архитектура, строителство и геодезия) от 1974 г. Лекциите му са свързани главно с архитектурна композиция и история на архитектурата. Води основно упражненията в началния курс „Основи на архитектурното проектиране“, предназначен за студенти 1 и 2 курс.[2]

Работил е в Куба и Ирак.[3][4]

Собственик от 1990 г. на архитектурно студио „Арконада.“ Член на Камарата на архитектите в България. От 2003 до 2007 г. е председател на Комисията по професионална етика към КАБ.[2]

Автор е на еднофамилни сгради, училището „Йордан Йовков“ в с. Рибново в Родопите, на автосервизи с школа за шофьори и други сгради. През 1990 – 1991 г. прави заданието за конкурса за Общия план на София.[1][5]

Не членува в политически партии. В периода 2000-2003 г. е общински съветник в Столичния общински съвет от квотата на Движение „Гергьовден“.[2]

На изборите за кмет на София през 2009 г. е предложен от партията Ред, законност и справедливост.[6][7][1] Получава 2,82% от вота на избирателите.[8]

Има трима сина и дъщеря.[4][1]

Умира на 16 юни 2022 г.[9][10]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Две от книгите на Павел Попов.
  • София на карта. София: Движение Гергьовден/Гражданско общество против корупцията, 2000, 160 с.[11]
  • Композицията като абстракция. София: ArchLIBRI, 2007, 214 с.[12][13]
  • София в преход. София, 2009, 318 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Галина Минчева, „Архитектите са гръбнакът в рода на Иван Попов“, в-к „Сега“, 1 септември 2001 г.
  2. а б в Павел Попов, „Композицията като абстракция“. София: ArchLIBRI, 2007, с.6.
  3. „Досега се имитираха планове за София“, в-к „Банкер“, 24 октомври 2009 г.
  4. а б „Арх. Павел Попов: Глупост и алчност определят лицето на София“[неработеща препратка], интервю на Веселина Гарчева, в-к „Сега“, 23 февруари 2004 г.
  5. „РЗС издигна собствен кандидат за изборите в София“, dariknews.bg, 11 октомври 2009 г.
  6. „Яне Янев: Кандидатът на РЗС за кмет на София да отиде на балотаж“, сайт на РЗС, 11 октомври 2009 г.
  7. „РЗС издигна кандидатурата на Павел Попов за кмет на София“, БНР, 16 октомври 2009 г.
  8. „Йорданка Фандъкова с 66,23% е кмет на София“, vesti.bg, 16 ноември 2009 г.
  9. Почина арх. Павел Попов, Съюз на архитектите в България.
  10. In memoriam: Почина арх. Павел Попов, Камара на архитектите в България.
  11. Христо Буцев, Хилтън, преди да е построен“, в-к „Култура“, бр. 45, 17 ноември 2000 г.
  12. Христо Буцев, „Красота е, когато всичко е истинско“, в-к „Култура“, бр. 40 (2744), 23 ноември 2007 г.
  13. Валентина Върбанова, „Пунтика или пластика?“, в-к „Култура“, бр. 2 (2750), 18 януари 2008 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]