Пандо (Капуа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Пандо (на италиански: Pandone il Rapace; † сл. 862/863) е четвъртият лангобардски гасталд (граф) и първият независим княз на Княжество Капуа от 861 до 862 г.[1]

Той е вторият син на Ландулф I Стари († 843/844) и брат на Ландо I († 860/861, граф на Капуа 861 – 862), на Ланденолф († 859), и на епископ Ландулф II († 879, граф на Капуа 863 – 879).

През 861 г. той сваля племенника си Ландо II. Пандо построява в Казерта военна крепост, която по-късно е включена в състава на кралския дворец и става център на новопостроения град.

Пандо умира в битка през 862 г. Наследен е от син му Панденулф.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Пандо се жени за Арбиперга († пр. 856, погребана в Сикополис). Пандо има с нея три деца:[2]

Пандо се жени втори път за дъщеря на Марин, перфект на Амалфи.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Erchempert: Historia Langabardorvm Beneventarnorvm, The Latin Library
  2. Pando, fmg.ac