Ландулф II (Капуа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ландулф II (на италиански: Landolfo, Landulf II; на латински: „Landolfus episcopus“; * ок. 825; † 879) е 843 г. епископ на Капуа и след това лангобардски граф на Княжество Капуа (863 – 879).[1]

Той е четвъртият син на гасталд Ландулф I Стари († 843/844) и брат на Ландо I († 860/861, граф на Капуа 861 – 862), на Пандо († сл. 862, граф на Капуа 861 – 862), и на Ланденолф († 859).[2]

Ландулф II отстранява през 863 г. от властта племенника си Панденулф († 882), син на брат му Пандо. Той запазва службата си епископ на Капуа (863). През 866 г. Ландулф II е осъден в Капуа от император Лудвиг II и се признава за негов васал. Когато през 871 г. беневентският княз Аделчис започнал въстание против императора, Ландулф останал верен на Лудвиг II. След смъртта на Лудвиг II († 875) Ландулф II става съюзник на арабите и само по призив на римския папа Йоан VIII се бие със сарацините (877 г.).

Ландулф II умира през 879 г. След смъртта му в Капуа започва гражданска война между двамата му племенника Панденулф и Ландо III за княжеския престол, също и между Ланденулф и Ландулф за капуанската катедра.

Племенникът му Панденулф отново е на престола на Капуа. Другият му племенник Ланденулф († сл. 882) става 879 г. епископ на Капуа.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Erchempert: Historia Langabardorvm Beneventarnorvm, The Latin Library
  2. Landulf II, fmg.ac
     Портал „История“         Портал „История          Портал „Италия“         Портал „Италия